Малахит

Малахитът е непрозрачен светлозелен до тъмнозелен минерал с карбонатен състав - Cu2(CO3)(OH)2. Обикновено образува плътни и натечни агрегати. Натечните агрегати са изградени от различни по строеж (ивичест, лъчест, концентрично зонален и др.) и интензивност на зеления цвят зони. Твърдостта му е от 3,5 до 4 по скалата на Моос.

Името му идва от гръцки - според някои от думата malakos - мек, а според други от malhe - малва (растение с листа в същия яркозелен цвят). Съществуват сведения, че малахитът е бил познат и добиван още през VII хил. преди Христа. Още тогава е използван както за добив на мед, така и в качеството си на скъпоценен камък за изработка на декорации и накити. В Египет са го използвали и в козметиката за получаване на "зелено". Египетските дами гримирали очите и миглите си със ситно смлян малахит. Това е един от първите минерали, използван като символ на властта от висшите класи в Египет. В украшенията за главите на фараоните често присъства малахит, за който се смята, че повишава вибрациите на ума на управника и му помага да взема мъдри решения. Още тогава хората са оценили лекотата с която се обработва този камък, доброто му полиране и красивия рисунък от различните зелени слоеве. Древните египтяни са го добивали от Синайския полуостров. Той е известен и на древните гърци и римляни, които продължават египетската традиция за използване на малахита, включително и за декорация на здания.

Aко има руски камък, това е малахитът – намерен за пръв път в Урал през 1635 г. Става извънредно популярен след откриването на уралските малахитени находища близо до Екатеринбург в Русия, в края на XVIII век. През 1836 година там попадат на монолитен блок с тегло около 400 тона. Изобилието на висококачествен малахит в голямо количество и големи размери на блоковете дава възможност за широкото му използване като монументално-декоративен материал в архитектурата в Русия по онова време. И така малахитът се превръща в един от символите на руското богатство и става повод за голяма завист от страна на Западна Европа.
С малахита са свързани много легенди. Някои от тях твърдят, че той може да направи човека невидим, а този който пие вода от съд изработен от малахит ще започне разбира езика на животните.

Друга легенда, преразказвана от древногръцки автори гласи, че египетските роби копаещи медна руда и в частност малахит се разболявали много рядко от чума и холера – често срещани болести по онова време. По всяка вероятност оттам тръгва и поверието за защитните свойства на този минерал и неговото носене като амулет.

Според индийската астрология малахитът е камък на световната хармония и любов и е с много силна енергия. Придава лекота на душата, избавя от глупави сънища, мрачни фантазии и тежки мисли. Поглъща толкова много негативна енергия докато пази стопанина си, че е необходимо да се "пречиства" по-често от другите скъпоценни камъни.
Малахитът привлича към собственика си огромен интерес от страна на околните, затова е подходящ за хора на изкуството, писатели, журналисти, артисти.

Основни доставчици на малахит днес са големите находища в Заир и частично Зимбабве, Австралия и САЩ. В България малахит е известен в окислителната зона на много медни и полиметални находища. Образците от тях са само с колекционна стойност. Плътен декоративен малахит е намерен в находище Елаците, Етрополско. Установен е също така в находище Кремиковци, Софийско.

инж. Петя Йорданова