Македоно–Одринското опълчение

Македоно – одринското опълчение по време на Балканската война

Македоно - одринското опълчение е доброволческа военна част, създадена на 23 септември 1912 г., в навечерието на Първата Балканската война. Съставено е от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия, които все още са под османска власт, доброволци от други страни и една арменска рота. В състава на Опълчението влизат бивши воеводи и четници, учители, студенти, селяни, занаятчии, лекари, възрастни опълченци от Освободителната война. Много чужденци – руснаци, румънци, черногорци, гърци, сърби, чехи, словаци и др. също изявяват желание да се бият за освобождението на поробените българи от Македония и Одринска Тракия.

Общият състав на Македоно – одринското опълчение достига над 14 600 доброволци. За командир е назначен генерал – майор Никола Генев, за негов помощник охридчанинът полк.Александър Протогеров и за началник – щаб, кукушанинът, майор Петър Дървингов. Решено е сформираните опълченски дружини да носят имената на градове, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби на Македония и Одринска Тракия. Тези райони са определени по–късно и за райони на действие на доброволческите формирования. Всички дружини от Македоно – одринското опълчение имат и свои знамена. Повечето от тях са ушити по време на войната и са им връчени от градовете, чиито представители са доброволците. Главно знаме на Македоно – одринското опълчение е знамето на 11 – та Серска дружина, изработено по проект на Иван Мърквичка и дарено лично от българската царица Елеонора на 28 октомври 1912 г. на подполковник Александър Протогеров. Пред осветеното знаме полагат клетва опълченците.

До края на октомври се сформират още 6 дружини, включително 12 – та Лозенградска, която се организира в Бургас в триротен състав под ръководството на Трифон Бояджиев. В първата рота, (т.н. „юнашки легион”), с командир подофицер от швейцарската армия Луи Айер, са включени 205 души, членове на юнашката гимнастическа организация. Втората рота е съставена само от арменци и по време на войната числеността и достига 273 души. Поверена е на подпоручика от българската армия Гарегин Нъждех. В третата рота са обединени всички доброволци от Македоно – одринското братство в Бургас. Заедно с тях, на източния фланг на фронтовата линия, в района на Странджа, действа дружината на подпоручик Михаил Герджиков и подпоручик Димо Аянов. В състава преобладават произхождащите от Одринска Тракия четници, сред които бежанци от Лозенградско и Малкотърновско. Техни документи, снимки, отличия и лични вещи се съхраняват в Историческия музей в Бургас. Фигурират имената на Христо Мюфтиев, Марин Вълчанов, Тодорка Янкова, Калица Берберова. Сред реликвите от Балканската война е и знамето на Лозенградската дружина, ушито специално за изпращане на доброволците на война. То няма бойна история, но е със сантиментална стойност и илюстрира ентусиазма и духа на времето. Пряпорецът е от зелена коприна, обрамчен от три страни с бели, зелени и червени триъгълници. От едната страна има извезан с жълт атлаз надпис –„Македоно – одринско опълченско дружество – Бургас”. От другата страна е избродиран българският лъв с надпис М.О.ОП. Лъвът със знамето е стъпил на пиедестал с надпис „Преди всичко изпълни дълга си” 1912 г.

Задачата на Лозенградската дружина е да действа в пространството между Черно море и р.Марица. Предвидени са акции, които да разстроят тила на неприятеля, включително чрез прекъсване на ж.п.връзката между Одрин и Цариград. По план са атакувани гарнизоните в с. Граматиково, гр.Малко Търново, Василико, Ахтопол, където се урежда временна местна власт чрез назначени градски комисии. След поредица от успешни операции между Малко Търново, Ковчаз, Гьоктепе и Лозенград ротите на Герджиков и Аянов са насочени към охрана на черноморския бряг между Подима и Караджакьой. Цялостната дейност на дружината е оценена по достойнство от българското командване и 15 четници от нейния състав са отличени с ордена „За храброст”.

Иванка Делева
Уредник, отдел „История”