Лазаруване

Лазаруването заема особено място в народния календар и се изпълнява на християнския празник Лазаровден, който се празнува предпоследната събота преди Великден. В обичаите свързани с Лазаровден се откриват следи от древни езически обреди, които могат да се отнесат към събуждане на природата за нов живот през пролетта. Корените му са в онези далечни времена, когато момите на едно племе или селище били отвличани от момците на друго. Това е ставало през пролетните месеци в гората или край реката. Посятото в земята семе избуява, животните напускат своите леговища, а у младите хора се появяват любовните чувства и желанието за изграждане на семеен живот. Народът вярва, че къща, в която са пели лазарките, е честита – в нея ще има плодородие, а стопаните ще се радват на здраве и весел живот.


Основни изпълнители в обичая са момичета от 5-6 годишна възраст до 10-12 годишни. Подготовката им започва още през Великденските пости. Те се събират, учат и си припомнят лазарски песни и игри. Обикновено им помага по-възрастна жена, която вече е лазарувала и знае песните. В подготовката се включва и изработката на лазарското облекло и реквизита. Обличат се в празнични костюми, по-често невестински, които вземат от наскоро омъжилите се момичета. По време на подготовката се уговарят по групи къде ще ходят, тези групи са разделени по махали и е много рядко в селото или населеното място да има само една група лазарки. От всяка група се избира едно момиче за водачка, наричана още - буенец, войвода, кръсница.


В с. Люляково лазаруват с кукла. Тя се прави от кръстачка на чекрък. Независимо, че куклата носи мъжкото име Лазар, тя се облича в женски невестински дрехи – бяла риза, сукман, престилка и пояс. Фигурата се забражда с червено було и се кичи с цветя и венци. С тази кукла момите обикалят къщите и пеят за здраве. Стопаните сами подканват лазарките за кой член на семейството да пеят с думите :
„Имаме си мома или ергенче, или малко момче, ха да ни изпеете нещо и за него.”
Накрая всички отиват на кладенеца или реката и пускат венчетата си там. Чрез този обичай се осъществява въвеждането на девойките в обществото. Лазарките обикалят всяка къща в селището и изпълняват специални обредни песни и танци с любовно – женитбени мотиви. В народната традиция лазаруването е било задължително за всяка девойка, без което тя не може да се омъжи. Идеята за предстоящия брак се претворява и в обличането на лазарките в невестински костюми и киченето им с характерни невестински накити.

Пламена Кирова