Лазарки
Сред богатото наследство на български традиционни обичаи важно място заема лазаруването. Чества се предпоследната събота преди Великден и има различни наименования – Лазарица, Лазарница, Лазар, Лазарова събота. Празникът може да бъдат отнесен към пролетното събуждане на природата, към мечтите и надеждите за благоденствие и задомяване. С настъпването на пролетта се наблюдава всеобщо раздвижване. Посятото в земята семе избуява, животните напускат леговищата си, а у хората се проявяват особено силно чувствата и желанията за любов, задомяване и семейно щастие. Настроението в цялата природа е приповдигнато и това се отразява върху обичаите и обредите от пролетния календарно-празничен цикъл. Лазарските обичаи и игри са най-жизнерадостните, най-поетичните и най-масово протичащите български народни обичаи.
В своята същност Лазаровден е празник на и за момите. В Бургаския край се наблюдават няколко типа Лазаруване, отличаващи се най-вече с костюмите, които обличат момите.
Лазаруването в Карнобатско се изпълнява на Лазаровден и Връбница (събота и неделя преди Великден) или само на Връбница. Участниците в обичая са лазарки – моми за женене. Задължително обличат булчински дрехи, които вземат от наскоро омъжените. Лазарската група в повечето случаи е една за цяло село и може да наброява до 30-40 моми. За водачка избират помежду си най-едрата, най-стройната мома, която пее хубаво и умее най-добре да води лазарското хоро. Тя се нарича буенец, буянец, буенек, буенечка, кума. Играта на лазарките е несключено хоро – буенек, което се лъкати /извива/ от водачката. Играе се под съпровода на лазарски песни, които се пеят от две по две моми с отпяване. По своя характер това са песни, изпълнявани за мома, за ерген, за малко дете, според състава на домакинството/ семейството.
Лазаруването в село Люляково също се празнува една неделя преди Великден. Цялата предна седмица малки и големи моми разучават песните специално за деня. Водачката на лазарките носи кукла, наречена Лазар и направена от кръстачката, с която са навивали прежда за тъкане. Куклата е облечена с бяла риза, игличенски скутник, на „ръцете“ ѝ са преметнати две кърпи. Освен това водачката носи кърпа, с която дарява стопанката след привършване на обичая. Песните, които съпровождат обичая, са за пролетта, за берекет на полето и в кошарите. Има песни за моми и ергени, за деца. Във всяка къща се пее песента „Що ми е мило и драго“. Докато момичетата пеят и играят, стопанката пръска жито над главите им. Накрая водачката дарява стопанката с кърпа, в която се слага пара и се даряват лазарките с яйца. Момичето, което носи куклата „Лазар“, играе само в кръга, образуван от другите лазарки. След приключване на лазаруването, лазарките отиват на реката и си пускат венчетата. Тази, чието венче отиде най-далеч, нея избират за калмана (кръстница).
Лазаруване в село Козичино/ Еркеч – Лазарито е най-интересният пролетен обичай в тази част на Стара планина. Той продължава два дни, като започва в събота и продължава на Връбница. Действащите лица са момите, които избират за своя водачка буенец – дванадесетгодишно момиче. Характерно е обличането на буенеца, което се извършва от няколко стари жени. Ризата е бяла, врахам (сукман) в кафяв или червен цвят, крива престилка, колан, контохче, нагръдник и накити, които украсяват главата. Разликата в облеклото между лазарките и буенеца е в това, че на буенеца се препасват два месала. Докато обличат буенеца, се пее песента:
Върба има – Върба нема!
Меня майка една има.
Не ма ѝ дала дет съм щяла....
С буенеца напред лазарките тръгват да обикалят селото. След това лазарските куди (групи) се събират в местността Дольник, където започва празникът. По време на празника лазарките отиват на реката и пускат венчета от върбови клонки. На смрачаване предварително определени кумове (трима напети момци) изтеглят лазарското хоро по стръмнината нагоре към хорището на селото. На края на това хоро също има двама-трима ергени, които са опашка на хорото.
Обреден календар за моми и ергени: Помагало за учителя >>
Обреден календар за моми и ергени: Помагало за ученика >>
