Кукеровден

Кукер е млад мъж, облечен в специален празничен костюм и маска. Ритуалното облекло зависи от местната традиция във всяка отделна етнографска група.

Кукери от Странджа
Празнува се в събота преди Месни Заговезни. Обичаят е свързан с вярата, че осигурява плодородие и изобилие. Всички моменти в него са част от магическите му функции, олицетворяващи оплождането на природата и раждането й за нов живот. Освен оплождащи функции, отделните обредни действия по време на празника Кукеровден имат за цел да прогонят злите сили, лошите духове и всичко негативно, събрано през зимата. Кукерският обичай води началото си от древната Тракийска култура и е съхранил всички магически ритуали насочени към измолване на плодородието. Редица антични автори ги описват още в края на 1 хил. Пр. Хр. като Дионисиеви вакханали.

Обичаят се състои от три основни обредни действия: първото е „тричене на кучета”; второто е кукеровите игри: дружината на кукера облечена в бели овчи кожи преминава през селото и танцува буйно подобно на тракийския Бог Дионисий и неговата свита от панове; третото действие се нарича Пали кош. Всеки един от тези ритуали има точно определена цел. Триченето премахва заболяването бяс по животните, изгорялата слама от кошовете трябва да помогне на кокошките да снасят повече яйца, а маскираната дружина трябва да прогони лошото, злите духове както от хората, така и от самото село.

Основни персонажи в обредния комплекс са: Цар – да е от добро, здраво и стабилно семейство; да е човек, които обича полската работа; първото му дете да е от мъжки пол. Кукер – в Странджа планина той е само един и без маска. Облечен е в костюм от бели овчи кожи, лицето му е начернено. На главата си има шапка, а на кръста въже, на което са завързани хлопките. Неотменен атрибут е „пометаш”-а – дълъг прът с парцал на края. Този парцал е нацапан със сажди и с него се бележат къщите, през които минава кукерът и неговата дружина. Най-важният атрибут на Кукера е фалосът – дървен и боядисан в синьо, символ на оплодителната сила. Кукеровата свита носи дървено рало, с което извърщват ритуално заораване на първата брaзда край селото. След това кукерът докосва с дървения фалос изораната брaзда и така опложда Богинята майка – Земята. Следват образите на Бабата, Булката, Младоженеца, Попа, Мечката, Цигуларя и Царицата.

Маскирането е действие, което произлиза от дълбините на човешкото съзнание. Скрит зад маската или костюма, всеки може да се преобрази в герой и да премине в един друг свят - свят, в който доброто винаги ще победи злото.

Пламена Кирова