Къдроглав пеликан

Къдроглавият пеликан е един от двата вида пеликани срещащи се в страната ни. Той е сред най-едрите български птици, с дължина на тялото от 160 – 180 см и размах на крилете 270 – 320 см. Различава се от розовия пеликан по сиво-бялото си оперение и къдравите пера на темето, от където идва и името му. През размножителния период клюнът и коженaта торба стават яркочервени.

Къдроглавият пеликан обитават крайбрежията на големи водни басейни, богати на риба, като повечето се срещат край реки и езера. Размножава се на няколко места на Балканския полуостров и западна Азия. Още в началото на февруари птиците се връщат в гнездовите колонии. В България доскоро имаше само една колония в езерото Сребърна.

През пролетта на 2016 г. къдроглави пеликани населиха изкуствени платформи на остров Персина и така беше създадена втората колония на вида у нас. В началото на юни 2016 г. там се излюпи и първото яйце. Гнезди още върху плаващи тръстикови острови и отъпкани зони сред тръстикови масиви. Самото гнездо е построено от тръстикови стъбла и листа. Отвътре е застлано с меки пера и листа. Снася 1 – 5 яйца, като има по едно поколение годишно. Родителите хранят малките си с полусмляна риба. При търсене на храна възрастните птици се отдалечават до 20–30 км от гнездовите колонии. Малките напускат гнездата през юли-август.

Къдроглавият пеликан днес е причислен към видовете застрашени от изчезване в света. Включен е в Червена книга на България в категорията критично застрашен. Причините за това са комплексни. Сред основните са пресушаването и деградацията на влажните зони, унищожаването на яйцата и малките от диви свине и наземни хищници, безпокойството през периода на размножаване, сблъсъци с надземни електропреносни линии, омазняване с нефтопродукти, отстрел.

Автор: доц.д-р Светла Далакчиева