Кратка хроника за историята на Историческия музей

Когато през 1946 г. се създава Държавният музей в Бургас, той включва само три отдела: художествен, етнографски и археологичен. Доколкото е имало експонати от периода на османското владичество, Възраждането и Новото време, те са представени заедно с етнографските. Тепърва се организира работа на терен за проучване на революционните борби в Бургаския край и други моменти от историята му. През 1959 г. структурата на музея се разширява и той става Окръжен, с нови отдели и повече музейни работници. Експонатите, свързани с историческото минало, инвентирани в този период, са църковно-славянски книги, лични вещи на участници в освободителните борби на Странджанския край, оръжия, медали, печати, снимки и др.
В следващите години музейното дело се развива активно, броят на придобитите предмети нараства, съобразно естетиката на времето - най-вече такива, посветени на революционните борби и работническото движение.

През 1981 г. във връзка с разработената регионална програма „Бургас-1300“, производна на мащабната национална програма за честване на 1300 години от създаването на българската държава (681 г.), към Дирекция „Културно-историческо наследство“ се разкриват нови музейни отдели, в самостоятелни сгради, архитектурни паметници на културата.

На 31 юли 1981 г. е прерязана лентата на Музей на революционното движение, на ул. Лермонтов № 31. На тържественото откриване присъстват официални лица, общественици, много гости, посрещнати по традицията – с хляб и сол. Във фоайето на сградата, по специално поръчение, художникът Иван Кожухаров създава стенопис, „фреско“ на революционна тематика.
В новия музей се формират няколко раздела – „Възраждане“, „История на капитализма и революционното работническо движение“ и „Социалистическо строителство“. Уредниците изследват непроучени моменти от историята на окръга, национално-освободителните борби, българо-съветските революционни връзки и участието на трудещите се в септемврийските събития от 1923 г., в Отечествената война и др.

Експозицията напълно илюстрира профила на новия музей. Посрещат се много посетители, водят се обширни и тематични беседи, открити уроци по история, срещи с революционни дейци, връчват се партийни билети, приемат се пионери и чавдарчета. Интересен щрих е, че подовете на залите са покрити с мокет и в тях се влиза с широки чехли, обути върху обувките.

Настъпилите социално-икономически и политически промени през 1989 г. се отразяват драматично на музейното статукво. Голяма част от уредниците са освободени от работа, фондовете са обединени и с нови наименования, изготвя се съвсем нова, като стил и съдържание, експозиция, акцентираща на историята на града през втората половина на XIX до ср. на XX век. През 2000 г. отново е направено обновление, открива се Иконна зала на приземния етаж и изложение на предмети на лукса - образци на изящното и приложно изкуство. Сменят се тематични и гостуващи изложби.

Поредна пълна промяна на Историческия музей е направена през 2014 г. Компактна, но увлекателна експозиция от предмети, снимки, текстове и възстановки проследява по-важните етапи от развитието на град Бургас. Колекциите от икони, оръжия, отличия, предмети на изкуството привличат заинтересовани посетители. Нестандартна и любопитна е и „Стената на буквите“ в дворното пространство, която пресъздава някои от най-древните писмени системи в света. В качеството си на научни специалисти уредниците непрекъснато издигат нивото на музейната институция и защитават интелектуалния образ на своя град.

***

Обикновено човек не отива в Бургас, за да посети нещо конкретно. Всеки изминава своя път до града, за да се потопи в неподражаемата атмосфера на ведро морско щастие и свобода. Бихме се радвали, нашият музей да бъде част от Бургаското приключение на повече хора! Едно различно място, неподправено и смислено. Истинско.



Иванка Делева – главен уредник отдел История