Конникът от сграфитото

Автор: Милена Дамаскова

Погледите на по-наблюдателните минувачи по ул.Богориди в Бургас се спират с любопитство на сграфитото върху сградата на Археологическия музей. Наивното контурно изображение на конник е взето от надгробната плоча на прочутия Маринчо Вълков Бимбелов - Маринчо Страшния от с. Факия. Легендата ни връща назад във времето до деспота и воеводата Момчил, който през първата половина на ХIVв. се обявява за независим владетел в Родопите и се противопоставя на първите действия на турците на Балканския полуостров. Дългата история на Бимбеловия род ни разказва Балчо Нейков. В първата част на своето „Факийско предание”, завършено през осемдесетте години на XIX в., той прави интересно животоописание на повече или по-малко известни представители на юначните Белени (наричани от края на XVIIв. Бимбеловци заради буйния си нрав и проблемите, които създавали на турската власт), като достига до Стефан Караджа. Този род е един от привилегированите родове между защитниците на крепостите в областта Факия. По време на Втората българска държава стои начело на местното население, а във вековете на Османската империя запазва част от правата си срещу задълженията да охранява пътищата в Странджа и да служи в султанския обоз по време на война.

Един от Белените – Пейчо Овчарят – помага на Селим I (1467 – 1520) в борбата за завладяване на бащиния си престол. Той е богато надарен от новия султан и получава като главатар на войниците почетни знаци – калпак и чанта с особени белези, които да се предават от поколение на поколение. В началото на XVIII в. Маринчо Вълков добавя към тези знаци и лента, дарена му от шведския крал Карл XII.Той придружава краля в бягството му от Русия към Цариград след разгрома в битката при Полтава. С отличията и лентата Маринчо е представен на надгробната си плоча.

През 1955г. в Странджа е проведена научна експедиция на специалисти от БАН. В с.Факия те попадат на надгробни плочи на хора от Бимбеловия род. Единствената останала в гробищата е плочата на Стоянка, жена на Пейчо Шейтана, починала през 1775г. На нея са изобразени корона и наниз монети – вероятно дарове, които според преданията тя е получила на сватбата си от шведския крал при минаването му през Факия. По неизвестни причини другите надгробни плочи са пренесени в селската църква „Св. Димитър”. Две от тях са намерени от участниците в експедицията подпрени на оградата на църквата: първата – на Мира, храненица на Маринчо Палабуюк, чичо на Маринчо Страшния, починала през 1759 г., втората – на Стоян Моллата, ученолюбивият син на Маринчо Страшния, на която е изобразена отворена книга, а над нея дивит с паче перо. Останалите пренесени плочи са видяни по пода на църквата. Те са на Пейчо Вълков, брат на Маринчо Страшния, починал през 1781г.; на Стоянка, дъщеря на Нико Кроткия, починала през 1729г.; на баща и – брат на Маринчо Страшния, починал през 1775г. Нико Кроткият е изобразен в обичайното му занятие като орач. Плочата на самия Маринчо Страшния от 1762г. е открита на пода пред иконостаса. Тя е запазена в първоначалната си форма, рамкирана е с шнур, буквите са изпъкнали и подредени в три реда, а надписът гласи: „ Тук почива раб божи Маринчо Вълков , 1762.” Двете вдлъбнатини над надписа са във формата на розети. Най - ценно е изображението на Маринчо. С наивитет е представен конник в зряла възраст в ход отляво надясно, конят е в галоп, с дълга опашка, опусната край левия ръб на плочата. Конникът държи юзда с голям пискюл. На главата си носи висок калпак. През лявото рамо е прехвърлен каишът на голяма кожена чанта с три дълги изрезки и закопчалки на капака. Пак през същото рамо е преметната лента, привързана на гърба. Конникът е обут във високи до коленете ботуши и е стъпил в широки стремена. Формата на плочата е напълно запазена. Тя е с размери – височина 153 см, широка е горе 60, а долу 46 см, дебелината е 10 см. Надписите върху всички плочи са на гръцки език. Те са работени от неизвестни местни майстори – каменоделци, оформили собствен стил. Тези плочи предизвикват интерес с умелото боравене със символични емблеми, с опитите за портретиране.

По време на експедицията през 1955г. надгробните плочи на Бимбеловци са описани от Асен Василев – старши научен сътрудник в Института за изобразителни изкуства при БАН. Поради реалната опасност да бъдат изтрити надписите и изображенията от ходенето по тях, плочите са извадени и пренесени в Бургаския музей, където се съхраняват и днес.

Със средствата на изобразителното изкуство юначните подвизи влизат в идеални образи. С една гравюра на дърво на проф. Васил Захариев от 1935 г. в съзнанието на българите остава легендарният коннник Маринчо Бимбелов – Страшния.