Коледуване

Коледа е един от най-големите празници при православните християни. Вечерта срещу Коледа се нарича Бъдни вечер. На този празник се приготвя обредна трапеза, която се освещава от най-стария член на семейството. На Бъдни вечер огънят в огнището не бива да загасва. Той се поддържа от дебело крушово или дъбово дърво – бъдник, коледарско дърво. В някои селища се вярва, че през нощта не бива да се спи край огнището, защото човек ще пострада. Обредната трапеза също не бива да се раздига. Върхов момент в обредността е коледуването.

Коледарската група се събира на Никулден, когато си избира водач, наречен „станеник” и стан, където да се събират вечер и да разучават песните. Групата се състои от момци – ергени, които се обличат в народни носии, задължително наметнати с ямурлуци. По калпаците им се вият низи с пуканки и са закичени с китки чемшир.

В нощта на Бъдни вечер коледарите тръгват. Песните им огласят цялото село и по пътя пеят: „Сяла мома ран босилек”. Обикалят цялото село като не посещават къщите, където е имало смърт през годината.
Традицията повелява да тръгват от къщата на станеника и след като обходят всички къщи, се завръщат пак там.

С кратката песен „Стани, стани Нине, стани господине”, коледарите съобщават за своето пристигане пред портите. След като влязат в къщата изпяват две, три или повече песни. Момците славят стопанина с богатство, със сполука, със здраве, с гостолюбие и почит. Техните песни и благословии възвеличават труда. Всяка песен завършва с кратки пожелания – „Тебе пеем – Бога славим!” Освен на стопанина, коледарите изпяват песни и на стопанката, на децата, на животните, на нивите. След песните и благословиите в знак на уважение стопаните даряват коледарите. Парата се завързва в кърпата на станеника, дават се вино, сланина, плодове, а момата подава кравая. Краваят е украсен с босилек и гъсто нанизани пуканки. Поема се от благословника и се изрича благословията. При изричането й той често се обръща към дружината с думите: „Кажете дружина Амин!”, а те отговарят гръмогласно: „Амин!” и тропат с гегите си по пода. Групата коледари излизат от къщата и се отправят към следващата като по пътя пеят:
„Сялай мома ран босилек
вие дор две моми
вие две Kалини,
ден го й сял, ден поникнал.....”
Коледуването се е запазило като обичай през годините и в наши дни се практикува от младите момчета – ергени. Благодарение на тях се е съхранила народната традиция, която е неизменна част от зимния обреден комплекс на българското село.
А поверието гласи, че момче, което не е било коледар, не може да се ожени!

Пламена Кирова