Казълбашки костюм от Ябланово

Тази интересна носия е постъпила във фонда на музея през 2008 г. като дарение. Оттогава е изложена в Етнографския музей и e част от пъстрото многообразие на костюми на всички етнографски групи от региона.

Ябланово е голямо село, разположено в Източна Стара планина, недалеч от Котел. Старото му име е Алванлар. Населението е около 3000 души, които са казълбаши – алиани. Българските алиани са затворена общност и имат своя специфика на религиозните възгледи, бита, обредността. Поради това и облеклото на казълбашките, като елемент на материалната култура, се различава от облеклото на мюсюлманките.

До края на 19 век женската казълбашка носия е била ежедневна, а след това се носи само по празници. Впечатлява със своеобразие, завършеност и изключителна прецизност на изпълнението.
Ризата е бяла, от домашно тъкано кенарено платно (Кенарът е памучен плат, тъкан на хоризонтален стан). Кройката й е туникообразна, доста дълга е, но не закрива гащите дон. Яката й е с дълбок отвор. Ръкавите са украсени с разноцветни стилизирани растителни мотиви. Обримчени са с червен и зелен конец. Същият мотив, но обогатен с повече детайли, е извезан като ивица и в долната част, успоредно на съединителните шевове отпред.

Гащите дон, изработени от грубо домашно тъкано платно, са изключително богато орнаментирани по крачолите. Украсата – стилизирани флорални елементи, е с вълнени конци.

Елекът е копринен, син, с тигелирана украса, предимно в червено. Фигурите отново са растителни. На предниците са пришити вълнообразни ширити – бял, зелен, червен.

Характерен елемент е футата - престилка от домашен вълнен черен плат. Функцията й е не само декоративна – тя е основна съставна част от конструкцията на тази носия. Вълненият плат е набран и отгоре се стяга с върви. Вървите се плетат от 8 нишки – основно червени и зелени, и завършват с по два помпона в различни цветове. Везбената украса в двата края е богата, орнаментите са предимно растителни и геометрични. Всъщност, символите, използвани във везбата на ризата, присъстват по-ярко и в декорацията на футата. Завършва с ресни, изнищени от плата.

Коланчето е тясно, тъкано на кори. Коланът, тъкан на кори, поначало е присъщ за носиите в Котленско. Преобладава отново червеният цвят.
Забрадката е синя, памучна, с щампирани червени рози.
Терлиците от черен шаяк също са украсени с множество орнаменти. Чорапите са бели, памучни, ажурена плетка.

При алианите жените не крият лицата си. С носията са свързани и накитите. Младите момичета носят червени коралови герданчета. Носят се също ръчно изплетени змиевидни гердани от мъниста, гердани от лъскави стъклени топчета, а най-предпочитани са кехлибарените гердани. Пръстените обикновено са с червен камък, за да пази от зло и да носи късмет.

Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”