Калцит

Името му произлиза от латинското име калкс – довеждане до прах чрез нагряване, използвано като име за варта. Изключително широко разпространен минерал с прост химичен състав – CaCO3 и полигенен произход. Това е един минерал, чувстващ се еднакво добре навсякъде. Образува прекрасни кристали (мечта за всеки колекционер), свързани с горещите водни разтвори, гради огромни задруги от варовикови пластове, прораства в едри зърнести маси под влияние на повишените температури и налягане в дълбочините, превръщайки варовиците в красиви мрамори.

В чист вид е безцветен до бял и прозрачен. Често е с примеси (ферокалцит, манганокалцит, кобалтов калцит и др.). Те го оцветяват в най-различни цветове и го правят мътен и непрозрачен.
Среща се във вид на зърнести агрегати (мрамори и варовици), плътни или влакнести маси (последните означавани като „копринен шпат”, сталактитовиден, оолитен, кораловиден до землест или прашест.
Видът на калцитовите кристали е извънредно разнообразен. Познати са повече от 600 прости форми на калцита – тънко плочест до дългопризматичен, ромбоедричен или скаленоедричен. Друзите са чудесен колекционен материал.

Притежава следните свойства – тригонална сингония, твърдост – 3, съвършенна цепителност. Характерна особеност на кристалния прозрачен калцит е способността му да удвоява разглежданите през него предмети (например печатен текст) благодарение на силното и различно пречупване на светлинните лъчи в него. Това му свойство се използва в оптическите прибори (например в поляризационния микроскоп).
Варовиците и мраморите широко се използват като строителен облицовъчен материал, като флус в металургичната промишленост и като суровина за получаване на вар.

Най-големите находища на калцит се намират в Исландия. Там е намерен най-големият калцитов кристал с размери 6Х2м. Големи находища на калцит има и в Източен Сибир и в Южна Африка.
У нас най-добре оформени калцитови кристали и с голямо богатство на простите форми се намират в хидротермалните жили от Бургаско и Родопите.

Петя Йорданова