Жаба дървесницата Hyla arborea

Жабата дървесница е земноводно животно от семейство Дървесници. От това семейство са описани над 800 вида, разпространени в Северна и Южна Америка, Австралия, Северозападна Африка, Европа и част от Азия. В България е само един вид и това е една от най-красивите наши жаби. В миналото дървесниците са използвани като барометър, тъй като реагират с квакане при приближаващ дъжд.
Дървесницата е средна по размер жаба, със стройно тяло и тънки, дълги задни крайници. Дължината на тялото й варира от 30-40 мм, рядко над 50 мм. Главата й е широка, със закръглена муцуна. Има добре развити тъпанчеви мембрани и хоризонтална елипсовидна зеница. Краищата на пръстите й са разширени в малки дискове (вендузи), които служат за прикрепване по гладки вертикални повърхности, като листата на храстите и дърветата. Задните крака са много по-големи и силни от предните, което им дава възможност да скачат бързо. Кожата на гърба е гладка, а на корема зърнеста. Гръбната страна на тялото е оцветена в наситено тревистозелено, но може да се променя в зависимост от субстрата и температурата в различни нюанси на сивото и кафявото. По страните на главата и тялото минава тъмна линия. Коремът е сиво-бял или жълтеникаво-бял. При мъжките гушата е тъмносива. Те се отличават от женските и по големите кафяво-жълти звукови резонатори в областта на гърлото.
Жабата дървесница е активна привечер и нощем. През деня може да се засечат по-рядко главно през размножителния период или при влажно, облачно време. Предпочита влажни местности, смесени и широколистни гори, планински ливади, градски паркове, най-често в близост до застояли водоеми. Зимува на сушата. В България се среща в цялата страна до 1300 м.н.в., но е намирана в Пирин и Рила на височина до 2300 м. Жабата дървесница се храни главно с насекоми, голяма част от които летящи и скачащи.
Размножителният й период е от март до май. Чифтосването става най-често нощем. Мъжките пеят денонощно и издават силен звук, благодарение на големия си гърлен резонатор. За този вид е характерно, че мъжките пеят и през целия активен сезон. Снася между яйцата си на малки групички и ги прикрепя към водните растения. Малките метаморфозират между юни и септември. След размножителния период, дървесницата остава в близост до водоемите, в които са снесени яйцата, често по листата на папура. В средата на лятото се преселва по листата на широколистни дървета (топола, липа, елша и други), като в много случаи достига до върха на дървото.
Жабата дървесница е защитен вид според българското законодотелство. Определена е още като световно застрашен вид. Включена в Приложение II на Бернската конвенция (стриктна защита) и Приложение III на Директивата за местообитанията.

д-р Светла Далакчиева - гл. уредник на Природонаучен музей Бургас