Източен лопох

Източният лопох (Trachystemon orientalis) предпочита сенките на влаголюбивите широколистните гори. На места сред шумата ясно се открояват едрите му зелени листа. Въпреки твърдите власинки по тях, явно вкусът им допада на горските обитатели, защото често листата на лопоха биват с наядени ръбове. Дребните синьо-виолетови цветчетата, със стърчащи навън тичинки се разполагат на високи разклонени стъбла. Многогодишното тревисто растение обикновено достига височина от 20 до 60 см. Видът е записан в Червената книга на България като рядък.
Източният лопох е разпространен почти в цяла Странджа, но може да се види само на още едно място в България - Източните Родопи. Видът е представител на южночерноморските (евксинските) флорни елементи, запазени като реликти в Странджа планина. Така Странджанската флора се доближава до понтийско-евксинската флора на Кавказ и Мала Азия. Причината за това е, че в миналото преди около 7500 г. между Странджа и Мала Азия е съществувала широка сухоземна връзка, осигуряваща свободно разпространение на южночерноморската растителност. През кватернера ледници покриват по-голямата част от Европа, но в България постоянни ледници се образуват единствено по високите части на планините Рила и Пирин. Запазилият се топъл и влажен климат в доловете на Странджа през този критичен период е причина днес планината да пази древни растения, наречени реликти. Те определят особения облик на Странджа, привличащ туристи както от различни краища на България, така и от цял свят.

Божана Рибарова