Историята на село Тополица

Историята на село Тополица



Историята на село Тополица от неговото създаване до наши дни е обект на изследване от страна на участниците в проекта „Моят роден край в семейните спомени“, който се осъществява съвместно между СУ „Христо Ботев“, гр. Айтос и Регионален исторически музей – Бургас. Той включва провеждане поредица от занятия с ученици и извършване на събирателска работа за селектиране на информация и снимки, свързани с историята на община Айтос. Проектът се ръководи от Татяна Байкушева от страна нс РИМ - Бургас и от Николай Димитров, от страна на СУ "Христо Ботев".
Със задачата да събере възможно най-много данни за населеното място, се е заела единадесетокласничката Михаела Николова.Тя е документирала произхода на името, записала е кои са първите заселници, направила е разбор на развитието на търговията, занаятите, културния живот и образованието. В реферата, който е подготвила, е обърнала внимание на традициите, на обичаите и на участието на местните жители в национално-освободителни войни. Материалите ѝ са богато илюстровани със снимков материал, направен по време на проведените в рамките на проекта посещения на селото. Данните разказват за поминъка на местните хора, свързан предимно със земеделие, за развитието на туризъм в днешно време, за природните богатства, за културните, исторически и природни забележителности в района на селото.
Предлагаме Ви кратко резюме от нейното обширно изследване по темата.
Село Тополица се намира в Източна Стара планина, като най-близките административни центрове са гр. Айтос и гр. Карнобат. На изток граничи със селата Карагеоргиево и Поляново, на юг с. Черноград, на запад с. Раклиново, а на север със Стара планина. Над Тополица се намира Острица – най-високият връх в околността с 666 м надморско равнище, а самото населено място е разположено на 200 м надморска височина. От двете страни на селото тече вода от „Кайнака“ и „Бежбунар“, а в центъра водата е включена в свободно течащите чешми. Разположението на селото оказва влияние върху поминъка на жителите, а близостта до градовете позволява на по-младите да работят извън него.
Името на населеното място се определя от намиращата се в близост гора от тополи. По време на робството селото е било наречено Кавак махле и е било заселено с турски семейства. Впоследствие хората започват да изкореняват дърветата от местността Корията, за да имат собствена обработваема земя, с която да изкарват прехраната си.
Първите заселници са пристигнали по време на турското робство. Те са дошли от Ловеч, Пещера и Смолянски окръг, но най-голям принос има село Горноселци (в миналото Юбриерен). В началото на 19 в. източнородопското село се оформя като един от главните въглищарски центрове в Одрин. Там са се обучавали майстори-въглищари, които пътували в различни посоки в Османската империя – едни към Цариград и Черноморското крайбрежие, втори към Казанлък или Варна, а трети работили в Мала Азия.
След влошаването на икономическите условия, в края на 18. век, жителите на селото са започнали да се преселват. Първата група напуснала около 1855 г. и се установила в близост до град Лапса, където основали село Урумча. През 1873 г. са се преместили още около 40-50 семейства в посока Мала Азия. Там възникнало второто село Чатал тепе. Тридесет години по-късно, от двете села са се отделили 13 семейства, които закупили чифлик на брега на Мраморно море, създавайки третото село, което нарекли Ново село.
Главният поминък в населеното място още от стари времена са били земеделието и животновъдството. Построени са четири воденици, а водата е била докарана от водоизточниците на селото – „Кайнака“ и „Бежбунар“. За да достигне бежбунарската вода до жителите, бил изкопан дълбок канал. Вместо тръби, каналът е направен с каменни плочи, а стопаните, които имали ниви по пътя на канала, оставяли отвори с кюнци, за да използват водата за поливане.
До 1950 г. в селото е имало три кръчми, а малко след това се е открила и сладкарница, която се е намирала в част от къщата на Георги Касаиванов. Той и двамата му съдружници – Панайот Димитров Джибиров и Петър Тодоров са открили магазин в Бургас. Тримата са обикаляли из селата и са прекупували зърно, което после са продавали в града.
След 50-те години се построява търговска сграда с магазин за промишлени и хранителни стоки, както и ресторант и друга сладкарница. Днес магазинът за промишлени стоки е закрит, но са отворени тринадесет смесени частни магазина, които задоволяват нуждите на хората.
При установяването си в Кавак махле, жителите на селото събират децата си в къщата на Карачомаков, където е било първото училище. По-късно започват да събират пари, за да се построи училище и черква в населеното място. Благодарение на събраните средства и доброволния труд, двете са построени в една сграда. Черквата е била на два етажа, с място за сядане край стените, а в самото помещение е имало много икони. Първият отец в светия храм е бил Коприлата, който е поддържал вярата на хората. В първото училище „Светлина“ е бил избран за учител Панайот Николов Зехирев, който е родом от село Ичера, Котелско.
През 1927 г. е било основано първото читалище в село Тополица, чието помещение е било до кръчмата на един от местните жители. Пръв ръководител е бил Ангел Георгиев Шерлетов. Той, заедно със свои съселяни, са изнасяли пиеси, събирали са средства за закупуване на литература и радиоапарат. Получавали са пари и от Коледуване и Лазаруване. Всеки е носил собственоръчно направен стол, за да ходи в читалището и да слуша радио.

Участие в национално-освободителни войни
Много мъже от селото са участвали във войните от 1912 до 1918 г. В тяхна чест, в Тополица са издигнали паметник.

Паметник на загиналите

Иван Славов Мургов, убит на 12.07.1913 г. в Цариброд
Атанас Димитров Карагьозов, убит на 20.08.1916 г. в Боюк таш
Димитър Янев Сталев, убит на 03.05.1918 г. в Нова Загора
Димитър Иванов Шерлетов, убит на 09.10.1918 г.
Димитър Георгиев Тодоров, убит на 02.11.1919 г. в Сърбия
Димо Димитров Русев, убит на 16.06.1913 г. в Кукуш
Иван Ангелов Налбантов, убит на 10.06.1912 г. в Чаталджа
Георги Вълчев Георгиев, убит на 09.02.1918 г. в Скопие
Зафир Тенев, убит на 01.10.1918 г. в Кафадарци
Манол Димитров Манолов, убит на 27.10.1915 г. в болница
Маню Иванов Златев, убит през 1912 г. в Чаталджа
Георги Иванов Даскарев, убит в Сърбия
Павел Георгиев Иванов, убит на 05.09.1944 г. в Сърбия
Димитър Манолов Христов, убит на 25.04.1945 г. в Унгария
Тодор Иванов Стоянов, убит на 24.04.1945 г. в Сърбия

Макар първоначално селото да е било турска махала, то постепенно започва да се населява с все повече българи, които желаели да се върнат на териториите, населявани някога от техните предци. По време на турското робство, те не стояли безучастно и с помощта на някои изявени личности, спомогнали за развитието на културния живот и образованието, изграждайки училище, читалище и детска градина.
Към настоящия момент в село Тополица живеят около 900 души. Преобладават жителите с мюсюлмански произход, след тях се нареждат тези с български произход. Малко на брой хора са с неопределен етнически произход.

Използвана литература:
1. Янка Колева Овчарова – „Кратка история на село Тополица“, издателство Бургас, 2006 г.
2. Образователен регистър ОУ „Светлина“ село Тополица
3. Сайт на ОУ „Светлина“ село Тополица
4. Уикипедия