Градската къща – поглед отвътре - Първа част

Английският израз „Моят дом е моята крепост!“ е често използван и при нас българите. А чудили ли сте се как са изглеждали от вътре крепостите на бургазлии в началото на XX век? В следващите редове можете да прочетете за обзавеждането в някои бургаски къщи.
Започваме с описание на бургаска къща от началото на XX век, а данните са записани от инж. Георги х. Петров, по спомени разказвани от дядо му. Къщата, която ще ви представим е имала следните стаи: вход-антре, стълби, салон, стая за занимание, трапезария, спална стая, спалня на слуга, гардеробна, работна стая. А за да е по-интересно и любопитно за младите приятели на музея ще запазим част от старите думи.
Вход-антре-то служело за оставяне на обуща, омбрели (чадъри) и прочие. Украсявало се с някоя и друга картина, със стенни ламби и ако има място се поставят един-два стола. Също така се тургали и закачалки за окачване на дрехи. Що се касае за стълбите, когато те били достатъчно широки се украсявали отстрани с хубави съдове с редки цветя и статуи. Най-представителната стая е салона. Мебелирането на приемната стая, както са наричали салона се състояло според вкуса и средставата на собствениците. Имало едно или повече канапета, два или повече фотьойла, четири или повече облечени стола и от една хубава маса. Върху нея се слагало някой хубав албум или скъпоценен съд и пепелник. Това било основното мебелиране на салона. Пред канапетата и столовете тургали малки богато облечени столчета за слагане на краката. В големите салони имало две и повече маси, но не в средата, а по краищата и по тях слагали разни скъпоценни украшения, хубави вази, разни рядкости, старовременни неща и богати ръкоделия или нашиви. По канапетата и столовете също се окачвали или прехвърляли някои хубави везани ориенталски или други някакви платове. Общоприето било канапетата да се тургат на по първите или почетни места, фотьойлите от двете им страни и след тях столовете. Една стая и особено един салон, колкото и да се украсявал, ако се лишавал от едно или две огледала той приличал на една хубава и живописна местност, в която нямало вода. Повече от две огледала, обаче се допускало само в голям салон. Огледалата се поставяли върху конзоли или двуложни полукръгли стенни маси, турнати в междините на прозорците, в ъглите или пък се окачвали на стените над малки масички. Кръжилата (рамките) на огледалата бивали или позлатени, или с цвят подобен на дървената част на другите мебели. Най-добрата и елегантна печка за салон била порцелановата. Когато те била с плоско равнище отгоре, поставяли на нея някой хубав часовник и от страните му по един свещник за по няколко свещи. Като се гледало и часовникът, и свещниците да са комплект – от еднакъв метал и с еднаква направа. Но когато печката не била плоска отгоре, тогава часовника трябвало да бъде стенен. По стените на салона, ако не е голям се окачвали не повече от две-три картини, хубави със скъпи кръжила. При нямание (липса) на картини по стените можело да окачат хубави ръкоделия, също и портрети. Портрети се слагали и по масите и конзолите. Хубаво било в салона да има един-два полилея независимо от другите свещници. Пианото било мебел не само за украшение, но и също една потребност в салона, дори когато никои от семейството не знаел да свири на него. Върху пианото не се поставяли никакви предмети освен нотните тетрадки и други потребности по музика. В един добре мебелиран салон, било лукс да има поне два големи цветочника (цветарника) с някои хубави и редки цветя в тях, пък били те и изкуствени. В елегантните салони такива цветочници се тургали върху богато изработени и позлатени дървени колони. По време на вечеринка в салона можело да се сложат още една-две еднакви маси за някакви игри, като на тях имало и свещници. Платът на канапетата, на фотьойлите и на облечените столове трябвало да бъде еднакъв. Обикновено най-хубавите и трайни цветове са тъмно и ясно вишневият, бляскаво червеният или ардинал тъмно синият. Подът на салона зимно време се постилал с губер, който по цвят трябвало да съответства с този на плата на мебелите. Ако подовете на стаите са луксозно направени, не постилали целия под на салона с губер, а само при масите, канапетата и столовете. Цветът на стените на салона било нужно да е отворен и весел (предполага се светли на цвят стени), а шаровете (шарките) да съответстват на цвета и шаровете на плата по мебелите. Следва продължение...

*снимките са илюстративни

Пламена Кирова
гл. уредник отдел „Етнография“