Голям синигер

Големият синигер (Parus major) е от птиците, които се срещат целогодишно у нас и се радва на широко разпространение. Представители на вида могат да се придвижват на различно дълги разстояния. Пример за това е възрастен мъжки индивид, който е бил опръстенен на 31 март 1984 г. в София и е уловен на 15 ноември 1985 г. в Испания. Изминатото от него разстояние е 1515 км за 1 година и 255 дни. Големият синигер е лесно познаваем благодарение на сравнително ярката си окраска. Горната страна на главата, гърлото и гушата са черни със синкав метален блясък. Бузите са бели, гърбът е маслиненозелен. Гърдите и коремът са лимоненожълти с черна ивица по средата, която при мъжките е по-широка и стига до края на корема, а при женските – по-тясна и по-къса. При младите екземпляри надлъжната ивица почти липсва и окраската им е по-светла.

Големият синигер обитава широколистни и смесени, по-рядко иглолистни гори. Среща се също в градини и паркове, както в равнини, така и високо по планините . През зимата се придвижва на малки групички, често заедно със синия синигер. През зимата видът слиза и в населените места и не се притеснява от човешкото присъствие. При това синигерите с охота се възползват от предложената им от човека храна и дори се връщат там, където са свикнали да я получават. Не биха отказали различни сурови ядки – например орехи, фъстъци и други.
Големият синигер е сред издръжливите на зимни студове птици. Често в слънчеви дни още в края на зимата започва да пее и да оповестява приближаването на пролетта. Звуците, които издава са разнообразни. В репертоара му е включено и характерното „чичо-пей", което е дало и неговото народно название.

През пролетта, лятото и есента големият синигер се храни предимно с насекоми, понякога със сладки плодове, зърна и цветни пъпки; през зимата предпочита повече маслосъдържащи семена и тлъсти ларви. В години с повишено размножаване на насекоми (каламитет), големият синигер дава повече от две поколения в годината. Следва интензивно хранене на възрастните и малките, в резултат на което броят на насекомите се нормализира. На много места по света в парковете са поставени гнездилки и хранилки, които улесняват прехраната на големия синигер през зимата и намирането на подходящо за гнездене място през пролетта. Големият синигер използва дупки в дърветата или в по-редки случаи в стени и скали, за да си направи гнездо. Гнездото му има формата на купа и е направено от мъх, тревисти стебла, коренчета, лишеи, като е постлано с вълна, косми и пера. Представителите на вида често правят гнездата си и в поставени от хората гнездилки. В градски условия синигерът използва за гнездене счупени лампи, улуци, тръби и други, свързани с бита на човека места. Женската снася 6-13, най-често 8-10 бели яйца с матови, керемиденочервени, неправилни петна по цялата повърхнина. Тя ги мъти сама през следващите 13-14 дни. В храненето на малките участие вземат и двамата родители. До 16-22-ия ден малките са изцяло покрити с пера.

Видът е включен като [color=red]строго защитен[/color] в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания .

Божана Рибарова