Гергьовден

Гергьовден е най-големият български пролетен празник, който бележи началото на лятото и новата стопанска година. Свързан е със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.
Характерните скотовъдни обреди и обичаи се преплитат с обичаи, свързани със земеделието и обредни практики за осигуряване на здраве и благополучие. Те се извършват най-често извън селището – при кошарите, на зелените поляни, на нивите край реки и извори.
На този голям пролетен празник навсякъде хората се люлеят на люлки, вързани на разлистено дърво. Люлеенето на люлки се свързва в народните представи с пренасянето на растителната сила на дървото върху човека по време на пролетното събуждане на природата. Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден.
<module="photo" id="2060" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
В навечерието на Гергьовден или рано сутринта на самия празник момите, момците и младите булки берат цветя, откършват разлистени клонки и пеят гергьовски песни. Обредът закичване със зеленина започва още на нивата, а после и в селото. Момите вият венци, които слагат върху косите си, а момците по калпаците си. Правят се и три венеца: за овцата, която ще издоят първа, за агнето, което ще бъде дадено в дар на светеца, и за съда с млякото.
<module="photo" id="2058" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
В Странджанския край се забранява да се яде мляко до Гергьовден и да се дава подкваса назаем, за да не се „изнесе” плодородието от къщата. На този ден агнетата се отлъчват от майките и овчарите издояват първото мляко. Обичаят се нарича „прядой”, „ предой”, „предойка”/ с.Велика/ или „ лъчило” /с.Резово/. Стопаните окичват ведрото, в което се дои млякото, и вратата на кошарата със зеленина и китки, в които винаги има три стръка чесън. Вярва се,че зелените клонки увеличават млякото на овцете.
Друг важен момент в празника е жертвоприношението с първообагнилото се през годината агне /курбан в чест на Св.Георги/. Придружено е с разнообразни обредни действия и практики, целящи осигуряване на голяма плодовитост, здраве и благоденствие.
Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или жената, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове показва, че те са посветени на основните поминъци на българина – земеделието и животновъдството.
На Гергьовден слагането на трапеза на открито е старинен обичай, познат от древността. Трапезата е общоселска и се прави на зелена поляна, в църковния двор или до оброчище, свързано с името на Св. Георги. Жените нареждат опечените агнета, обредните хлябове, прясно сирене, баница, зелен чесън.
По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.
На Гергьовден семействата, в които има именници, се събират в къщи около трапезата, като често се канят и гости.

Красимира Дубарова – Отдел „Етнография” РИМ Бургас