Гайтанджийство

Гайтанджийство



Гайтанджийството е производство на гайтан - плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните дрехи от аба. Като занаят съпътства абаджийството и терзийството. Първоначално гайтаните се изработват ръчно – жените предат вълната и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, производството се механизира и гайтанджиите изкупуват готова прежда. Силно развитие получава по време на Възраждането и особено през ХІХ век. След Освобождението българските гайтани продължават да се търсят на турския пазар и това продължава до Първата световна война.
Гайтаните се използват за декорация на костюмите. От практично средство за заздравяване на ръбовете и шевовете на дебелите вълнени дрехи те се превръщат в сложна рисунка - свидетелство за усета на българката към красивото, за нейните творчески възможности и майсторство при изработката.

<module="photo" id="743" maxwidth="810" maxheight="800" watermark="/uploads/old/watermark.png">
Майсторката на гайтани и шевици Бонка Кънчева

С приложничката Бонка Кънчева се запознахме през лятото на 2011г. по повод подготовката на съпътстващата Международния фолклорен фестивал програма на РИМ – Бургас. Подредихме в Етнографския музей изложбата й „Приказни гайтани”, а през дните на Фестивала майсторката демонстрира уменията си пред посетителите.
Тя изработва пана с традиционната техника на гайтаните. Върху вълнени платове, панама или престилки, тъкани от майка й, с пресукани вълнени конци оформя фигури и ги зашива. Украсява ги с мъниста и пайети. Слънца, клонки, цветя, птици, кукери оживяват в нейните творби. Така тя възражда един стар български занаят – гайтанджийството.
Бонка Кънчева е от Ямбол, работила е там като детска учителка, а сега живее в Атия.
Мотивите и сюжетите измисля сама, спомняйки си носиите, които е виждала на пазара и празниците в Ямбол. Не рисува предварително, творбите си създава спонтанно.

„Искам да запазя и разпространя шевицата, както я зная от детството си....Като се събудя, често си представям най-различни цветове и си казвам:„ с този става пеперуда, с този – птичка”. Понякога минавам покрай някоя ограда с орнаменти и веднага ме парва мисълта – може да стане красиво пано, като го съчетая с моите фигури”, споделя Бонка.

Нейни пана притежават много българи и чужденци. Сред тях е и поетът Валери Петров.
Участвала е с изложби в АЕК „Етъра” - Габрово, в Националния дворец на културата, на занаятчийски изложения в Унгария, Словакия, Турция, Япония.

Росица Топалова, уредник в отдел "Етнография"

[youtube=YpY2T8zBNMk]