Гайда

Този тип духови инструменти са известни на Изток още от древността. Според старогръцки сведения, с гайдови инструменти са си служили и старите траки.

Гайдата е любим инструмент почти във всички краища на България. Поради звучния си тон тя се употребява за свирене повече на открито при сватби, хора, игри и други народни празненства. Тя е типичен инструмент за Тракия, Източна Добруджа, за голямата Родопска област.

В България се употребяват два вида гайди – малка „джура“ и голяма „каба“. Малките гайди се употребяват навсякъде в равнината и планината, а големите – най-вече в Родопската област, където служи и за съпровод на народни песни.

Гайдата се състои от кожен мях и дървени части – духало, гайдуница и ручило, закрепени в „главини“. Дървените части се изработват най-вече от дрян, слива и други твърди дървета. Мехът на малките гайди е направен от ярешка кожа, а на големите – от кожата на по-едро яре или малка коза.

На врата на кожата е завързана „главина“ от волски рога, в която е втъкна мелодийната цев „гайдуницата“. Гайдуницата има осем дупки за пръстите – седем по дължина на предната страна и една на задната страна за палеца. Те имат различен диаметър. Най-големи са първа и четвърта дупка, броени от долу нагоре, а най-малка е най-горната – седма дупка. В нея е втъкната тънка цев от гъше или кокоше перо. Тази дупка народните свирачи наричат „мърмърец“, „мърморка“ или дяволска дупка. Според тях от нея зависи ясният тон на гайдата. Около големите дупки свирачите поставят восък за коригиране на тоновата височина.

В горният край на гайдуницата е поставен „пискуна“. Той е направен от бъз или тръстика и е дълъг около 6-7см.

На левият преден крак на кожата е завързана също главина, в която е втъкнато „ручилото“. От ручилото се получава само един тон /бурдонен, исов/.
Мехът на гайдата от към задната страна е набран и завързан отвътре с връв. Той се надува чрез духало, втъкнато също в главина. На долният край на духалото има кожена клапа за задържане на въздуха. Затова гайдарят от време на време може да спре да духа, без да спира да свири.

На гайда с еднаква лекота се изпълняват бавни и бързи хороводни мелодии.

Гайдата се използва като солов инструмент, а също и за ансамблово свирене заедно с други народни инструменти: кавал, гъдулка, тъпан.
Много често на събори „сгласят“ по няколко гайди заедно.

През 1961 г. съборът по надпяване на Роженските поляни е бил открит от оркестър от стотина гайди с хороводни мелодии, изпълнени в унисон.

Автор: Красимира Дубарова – отдел „Етнография“ РИМ Бургас