ФРИЗ С ОБРАЗИ НА ЧЕРЕПИ НА БИК И ГИРЛЯНДА

През 1987 г. в инвентарните книги на Археологически музей Бургас е инвентиран под № 3794 голям блок. Открит е в землището на с. Порой, община Поморие, според данните записани в литературата, на десния бряг на р. Хаджийска, днес, там където е язовир Порой. Датира от I половина на III в. пр. Хр. Размери според първата публикация – дълж. 1.13 м, деб 0.20 м, вис. 0.42 м. Височината на изобразителното поле е 0.33 м.
При първичната си функция заедно с други подобни блокове оформял фриза на голяма антична сграда. Тази сграда е била с обичайната за архитектура на големите обществени каменни постройки, фасада. Особено характерна е за храмовете. Те имали правоъгълен план, а една от късите страни била фасадата. Пред фасадата била изграждана колонада. Според стиловите и конструктивни закономерности в античното строителство колоните били поставени върху непрекъсната основа, наречена стилобат. Върху колонадата, по цялата ширина на фасадата стои монолитна или композитна, хоризонтално поставена каменна греда, която се нарича архитрав. Отначало този вид сгради, били дървени. Върху архитрава, надлъжно на сградата, през равни разстояния били поставяни таванските греди. Те поддържали покривната конструкция. Челата на гредите се виждали на лицето на късата страна на сградата, а пространствата между тях били запълнени с дървени таблети, поставени малко по-навътре. Така се оформял архитектурен компонент наречен фриз. Много по-късно, древните вече изграждали с камък тези представителните сгради, а освен това се появили колонади обикалящи ги от четирите им страни (периптер). С това колонно-архитравната конструкция видима на преден план, вече била отдалечена пред стените на наоса (основното помещение на храма). Тя получила нов конструктивен смисъл. На лицето обаче символично и с декоративна цел били отразени елементи от някогашната дървена конструкция. Това най-вече се отнася за членението на фриза на триглифи и метопи. Първите имитирали челата на таванските греди, вторите запълването на кухината между тях. Метопите били гладки или украсени с релефи. Това членение, при някои разновидности на стила и конструкцията било заменено с цяло пано изпълнено с релефи. На късата страна на сградата, над фриза, двустрешният покрив оформял равнобедрен триъгълник. В него, бил поставян триъгълен камък – тимпан, украсен с релефи. Той бил обрамчен с корнизи. Цялата конструкция носела името фронтон. На върха на фронтона била поставяна скулптура – акротерий, а по ъглите антефикси – скулптури или керемиди, които имали и вертикални стени под прав ъгъл, с релефна украса.
Най-често такава архитектоника имали храмовете. Нашият блок най-вероятно бил съставна част от фриз на такъв храм. Блокът е изработен от дребнозърнест мрамор. Обработката е различна от различните страни. Използван е вероятно чук, с който е удряно по различни видове длета и пробои. Изобразителното поле е огладено, но не и полирано, обрамчено отгоре и отдолу от профилирани бордюри. Изображението е съставено от два изящно изваяни черепи на бик (букраний - е.ч. букрании - мн.ч.). Малки, хоризонтално разположени рогца оформят горния им край. По челото е изобразено отчасти окосмяването на главата, чрез къдрици от концентрично подредени кръгчета. Очните отвори са фронтално разположени. Върху черепите са закрепени гирлянди от лаврови клончета, от които се виждат само листата. В първата публикация на паметника, както и в инвентарната книга, грешно са определени като бръшлянови. Гирляндите плавно се спущат между черепите, като описват вълнообразна линия. Горе и долу по тази линия отделните снопове на гирляндата са съединени, чрез привързване с широка лента. По челото на черепите, пред окосмяването, минава въженце оформено от други сплетени по-тънки въженца. Въженцето минава към задната част на черепа и зад очните отвори и оттам се спуща, от двете страни на черепа. Това въженце е т.н. тения и се поставя на главата на животното, което ще бъде поднесено на Бог. Докато Богът отвисоко ще се наслаждава на приятните аромати на печеното месо, сътрапезниците му ще хапват блажено по време на ритуалното угощение. В средата между черепите и над понижаващите се на това място гирлянди имало допълнителни елементи – редуващи се изображения на розета и фиала. Външният кръг образуващ розетата представлява йонийска кима – следващи едно след друго ови (яйца) и стрелички. Този детайл не е забелязан досега в литературата. В първата публикация фиалата не е разпозната и е прието, че също е розета.
Фризът по всяка вероятност е бил използван в храм, вероятно на Аполон – с това име в елинската му интерпретация или слънчевата хипостаза на бога в тракийска. Към това насочва символиката на черепите на бика, както и изображенията на розета и фиала. В научната литература се появиха различни мнения, след моя публикация, дали паметникът произхожда от храм съществувал близо до мястото на намирането или е донесен от Месамбрия. Първата хипотеза е подкрепена от д-р Даниела Стоянова, а обратното се поддържа от доц. Здравко Димитров. Съществуват много доказателства за приемливостта на предположението за храм съществувал покрай р. Хаджийка. Те ще бъдат обект на следващи публикации от автора. Но тук не може да не припомним резултатите от изследванията на проф. дин Иван Карайотов (Бог да го прости!), който установи няколко дъщерни селищни структури на полиса Месамбрия, през елинистическата епоха, включително и на това място. По време на римското господство в Тракия, в близост, е била създадена пътна станция Казалет. Изследванията на доц. Красимир Кръстев правилно установиха местоположението на тази станция, противно на досегашните хипотези, не на десния бряг на р. Хаджийка, а на левия. Тя лежи на развитата през римско време пътна мрежа. Затова, след като вече сградата е била разрушена нашият блок е бил преизползван като пътен знак. На гърба на релефа, в началото на IV в. сл. Хр., е бил изчукан латински надпис. Така този паметник продължил да живее в новата си функция. Превратностите в неговата съдба обаче не завършили. Малко след това, е бил подложен на damnatio memoriae. По времето на някой следващ римски император, раболепните поданици, вероятно по указание свише, се опитали да заличат името на стария. Това също не бил краят. Сега, вече в археологическата експозицията на РИМ Бургас, този паметник ни напомня за бурните отминали времена и радва със своето изящество посетителите на музея.
Лит.: Господинов, Константин. Плоча с релеф на букраний от елинистическата епоха открита в Несебър. – В: Heros Hephaistos. Studia in honorem Liubae Ognenova-Marinova. Велико Търново, 2005, 165-174.
(https://independent.academia.edu/KonstantinGospodinov)

Автор: Константин Господинов