Форос/Порос

Научни ръководители на арх. проучвания Милен Николов (2013) и н.с.Цоня Дражева (2008-2013), зам. ръководители Константин Господинов

Предшественикът на съвременния Бургас - античната и средновековна крепост в м. Пода – нос Форос

В края на 2008 г. екип специалисти от Бургаския музей проведе за първи път археологически проучвания в района на полуостров Форос край Бургас. Резултатите от археологическите проучвания могат да се нарекат сензационни, защото беше установено, че тук все още има запазени останки от изгубения град, исторически предшественик и символ на град Бургас – античната и средновековна крепост и пристанище Бургос / Порос.

Полуостров Форос е обозначен в старите италиански и каталунски карти от ХІІІ-ХVІ в. Като място на укрепена крепост с пристанище под името Поро (проток) или Порос, която пазела отока на Мандренското езеро (Скеф). Византийските исторически извори го предават на гръцки като “Пиргос”, което има същото значение. В посветителен надпис от ІІ век се казва, че по границите на римската колония Деултум са изградени бурги (крепости).

Историците са единодушни, че именно на отока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от непристъпна крепост. Тук се локализира и пътната станция Пудизо отбелязана в Певтингеровата карта през ІV в.

Местността е известна и с една паметна битка от времето на Втората Българска държава. В началото на XIVв. българският цар Теодор Светослав предприел поход към Черноморското крайбрежие, където властта му се разпростряла над Русокастро, Месемврия, Анхиало, Созопол и Агатопол. Така през 1304г. при моста на отока на Мандренското езерото – Скафида (Пороса) се състояла решителната битка завършила със знаменателната победа на българския владетел над византийската армия.

Дълги години територията на нос „Форос” е недостъпна поради наличието на военна база. Едва при обхождането на зоната от специалисти археолози се установи наличието на две самостоятелни късно антични укрепления от ІV-VІ в., свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и прилежащите им постройки. Открито беше и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в. Откри се и каменен блок с част от посветителен надпис на гръцки език от Римската епоха поменаващ името на император Гордиан III.

С представянето на инвестиционното намерение от фирма “Форос Дивелтмънт” EАД, от МК и НИПК на РИМ Бургас беше поставена задачата да се установи наличието на археологически паметници, за да бъдат изготвени режимите на ограничение при строителство и опазване и консервация , които са в листата на паметниците с национално значение от 1989 г.
При обхождането на зоната експертите археолози установиха наличието на две самостоятелни късноантични укрепления от ІV-VІ в., които са свързани с фортификацията на най-важните зони на полуостров „Форос”, както и свързани с тях много отделни постройки. Открито беше и значително количество строителна и битова керамика от ІV-VІ в.



Проучванията в тези зони се извършиха на следните точки:

1.Югоизточна крепостна стена

През 1989 г. при изкопни работи за построяване на краварник е била разкрита част от крепостната стена. При настоящите проучвания установихме продължението на стената на запад с дължина около 190 м. Разкрихме външното лице на стената на дължина 15 м. На две места се разкри и вътрешното й лице, в два участъка с дължини 2 и 2.5 м. Ширината на стената е 2.90 м. Установихме наличието на правоъгълна или полигонална кула, от която са запазени единствено частите от страниците, които се свързват с крепостната стена. Те са с дължина 0.9 и 0.5 м. Ширината на страниците е 2 м. Вътрешната ширина на кулата е 4.20 м. В този участък стената е дебела 3.4 м., понеже съдържа в себе си и вътрешната стена на кулата. Запазена е субструкцията на височина до 0.5 м., както и един ред от суперструкцията. Градежът е от ломени камъни на бял хоросан. На североизток крепостната стена е унищожена в по-късно време и от нея е запазена единствено хоросановата подложка на субструкцията.

2. Северозападна крепостна стена

При обходите на северозападното крайбрежие на н. Форос установихме в профила на брега наличие на градежи. При проучването им разкрихме две кули от укрепителната система на крепостта. Югозападната кула е полукръгла или U-видна. Челото на кулата е срутено в морето и от него са запазени само части от субструкцията. Дебелината на стената на кулата е 0.73 м. Вътрешната й ширина е 3.10 м. Градежът е от ломени камъни, с оформени външни лица, на бял хоросан до подовото ниво и червен хоросан над него. В запазената част от вътрешността на кулата се разкри подово ниво от тухлена настилка с две подложки с обща дебелина около 0.25 м. Приблизително в средата на кулата разкрихме канал с вътрешна ширина 0.60 м, чието покритие е на принципа на фалшивия свод. Тухлите от подовото ниво са различни като преобладават тези с размери 0.29х0.29х0.06 м. Втората кула е правоъгълна, разположена на 15 м СИ от първата. Вътрешната ширина е 3.8 м, и се издава на 2 метра пред лицето на крепостната стена. Напълно е запазена Ю-З й страница. Дебелината на страниците е различна: югозападната –0.85 м; североизточната – 1.05 м. Градежът е аналогичен на първата кула. В профила при първата кула разкрихме малка част от тухлени зидове, които продължават навътре в брега. Между двете кули са били изградени съоръжения, от които разкрихме малка част от зид и подово ниво.
Между двете крепостни стени, на повърхността на терена, на няколко места се забелязват останки от зидове.

3. Църквата


До най-високата точка на н. Форос, на повърхността, установихме наличие на останки от зидове, и голямо количество строителна керамика. Местен жител назова това място като „Църквата”. Тук бяха заложени два сондажа. Установихме останки от сграда, от която са запазени основите . Планът и датировката на находките. дават основание да се приеме, че тук се е намирал малкия манастир “Св. Георги”, за който има сведение от византийски извори от ХІІІ в.

4. Нос Кабата

На североизточния бряг на н. Форос, в свлачищен район, силно се издава по-малкият нос Кабата. По цялата му повърхност се открива голямо количество керамика от IV-VI в. На терена и в профилите на брега се забелязват останки от градежи. В югоизточната част на основата на полуострова заложихме сондаж с размери2.50х2.00 м. На дълбочина 0.20 м. открихме пласт ломени камъни и стени от долиуми с подложка от бял хоросан. Конфигурацията на терена и градежите в профилите дават основание да допуснем, че сме попаднали на силно разрушена част от крепостна стена преграждаща шийката на н. Кабата.Археологическите проучвания дават основание да се приеме, че целият полуостров “Форос” е бил укрепен, като фортификационните съоръжения са създадени през късно-римската епоха и са възстановявани многократно в по-късни епохи до средата на ХVв. Тези данни безспорно очертават един значим исторически обект, пряко свързан с историята на Бургас.

Във връзка с гореизложеното е необходимо да се търсят възможности а продължаване на проучванията чрез проекти в МК и други по различни програми за публично-частно партньорство с цел изследване, запазване, реставрация и социализация на паметниците за целите на туризма.