Еньовден в Созопол

Еньовден (24 юни) – празникът на слънцето, билките и росата, край Черно море има своя специфика. Вероятно, защото тук и в делник и в празник морето е в мислите и чувствата на хората...

Денят на рождението на свети Йоан Кръстител в Созопол е известен и като „Свети Яни”. Тогава започва къпането в морето.
Привечер срещу празника жените и децата се събирали и заедно слизали на брега. Някои плували в морето, други само потапяли краката си до коленете. Според обичая, всички носели котле, което пълнели с морска вода и малко пясък на дъното. С нея поръсвали цялата къща – като със светена вода... От морското дъно вземали и един камък, обрасъл с водорасли, отнасяли го вкъщи, слагали го зад вратата на стаята, в която спят, и го пазели до следващата година, когато отново го хвърляли в морето. Младоженците задължително поставяли такъв камък на прага на дома си.

На връщане от брега жените събирали сухи треви и съчки, за да запалят големи огньове на улицата. В тях хвърляли и изгаряли и сухите букети и венци, които били окачени по вратите на Първи май (На 1 май всички ставали много рано, излизали в градините и сред природата, събирали цветя и се веселяли). Децата и младежите прескачали огъня три пъти - за здраве и сполука. Затова, прескачайки, наричали ”Влез, добра година, излез, лоша година!”. Когато угасвали пламъците, хвърляли в жаравата няколко глави чесън да се опече и ядяли по една скилидка, за да не ги хваща треска. Огньове палели и моряците по палубите на корабите в пристанищата или заливите, и ги прескачали за здраве.

Момите наливали в една гарафа „мълчана вода” ( ритуално никоя не продумвала, но не докато я събират от три извора, а докато я носят от морето). Счупвали едно яйце, отделяли белтъка и го пускали в гарафата, за да разберат каква ще е професията на бъдещия им съпруг. На сутринта белтъкът правел във водата някакво изображение – мотика, ножица, перо,...

Когато станели рано на Еньовден, девойките се ослушвали кое име ще чуят първо за деня, защото вярвали, че така ще се казва бъдещият им мъж. На обяд отивали на някой кладенец, опъвали отгоре червен плат, мушкали главата си под плата и, наведени над водата, „виждали” в нея образа на момъка, който ще ги залюби и вземе.
Познатото ни слагане, напяване на пръстени в Созопол ставало освен на свети Яни, и на Свети Дух - петдесет дни след Великден . Надвечер срещу празника момиче с живи родители вземало едно котле и слизало до морето да го напълни с вода, като на връщане не говорело с никого. В тази „мълчана” вода слагали пръстени, гривни, обеци, брошки, дори копчета. Покривали медния съд с червена кърпа, заключвали го с катинар и го оставяли навън, за да го „гледат звездите” и магическата нощ да направи чудото... Обичаят е наречен още „Клидонас”, защото бакърчето било заключено („заключвам” – κλειδώνω от гръцки), с ключ (κλειδί), за който отговаряла една от жените – „ключарка”. На самия празник всички се събирали в един от дворовете, под някое дърво, като в средата поставяли котлето с пръстените. Избирали малко момиченце , което да вади предметите от котлето, и покривали лицето му с кърпа. Първо казвали: „Отворете ключалката с благословията на свети Яни!” и отключвали катинарчето. Жените започвали да нареждат стихове.

След всяка една припявка детето пъхало ръчичката си под края на кърпата, бръквало в котлето и вадело един от предметите. Ето някои от тези стихчета:
„Бяла си и бяло носиш, и бяла е носията ти,
и по стъпките ти бели цветя падат”
„Пръстен с диамант носиш на ръката си
и на камъка му пише, че ще станеш моя”
„Да бе морето суша, да мина по нея
да дойда да те видя и пак да си отида”
„Събуди се, че любовта минава годежен пръстен да ти даде,
държи и златен венец, за да те венчае”
След като извадели всички накити от котлето с водата, го поставяли върху свитите в юмрук с изправени палци ръце на две от момичетата. Друго момиче подпирало съда и изричало пожелание, което да се изпълни, ако котлето мръдне вляво или вдясно. В старанието си да не го изтърват, момичетата помръдвали... Така се изреждали всички девойки, пожелавайки си нещо - най-вече да ги вземе този, за когото си мечтаят. Някои от тях пълнели устата си с вода от котлето и тръгвали по улиците. Което мъжко име първо чуели оттам, откъдето минавали, то щяло да е името на бъдещия им съпруг.
В деня на свети Яни домакините задължително изпълнявали още нещо – вадели от раклите всички дрехи, простирали ги по прозорци и балкони, за да се проветрят. След това ги събирали, старателно сгъвали, като между тях поставяли орехови листа, взети от църквата на Петдесетница, и пак затваряли тежките ракли.

Росица Топалова
уредник в отдел „Етнография”

Използвана литература:
1. Вафиаду Валасия Г. – „Традиции и обичаи на Созопол (Североизточна Тракия)”, изд. „Либра Скорп”, Бургас, 2015г.