Двоянка

Духов народен инструмент от рода на дудуците, но с две цеви, от които едната е мелодийна, а другата бурдонна. Двоянката не е широко разпространена, среща се главно в области, където песента е двугласна: Югозападна, Средна Западна и южната част на Северозападна България. В Източна България тя е непозната, а в другите краища на страната се среща много рядко.

Двоянката се изработва от цяло дърво – клен или явор, в което са пробити успоредно две цеви. На предната страна на мелодийната цев има шест дупки за пръстите, а отстрани на бурдонната – само една резонаторна.

На дължина двоянката достига от 25 до 55 см, на дебелина до 2 см. За удобство на свирача горният край при наустника е изрязан по ширината си дъгообразно.

Двоянките се изработват най-вече от дърводелци и бъчвари. Добри майстори на двоянки има в Годечко и Радомирско. В миналото двоянки са се изработвали и в Банско. В най-южната част на Пиринска област расте специална тръстика, от която се изработват тръстикови двоянки от две цеви , свързани успоредно с конопена връв.
В Западна България се правят двоянки с раздвоени долни краища. Във Велинградско те са с две дървени цеви, свързани една за друга с дървена скоба. Това са първообрази на днешната най-употребявана двоянка от цяло дърво, на която цевите не личат отвън.
На двоянка се изпълняват както бавни, широки така и бързи, хороводни мелодии. Употребява се само като солов инструмент.

Красимира Дубарова - Отдел „Етнография” РИМ Бургас