Димитровден

Димитровден



Димитровден – ден на строителя

С началото на Димитровския месец (м. Октомври) започват зимните празници. Най-таченият разбира се е Димитровден (26.10.) или Митровден, както му казват из Странджата. На Димитровден стопаните пазаряли ратаите, овчарите, слугите да им работят до Гергьовден. Това е и периода, когато стопаните са можели да обърнат внимание на къщата си. Да помогнат на роднина да оправи неговата. Оттук е останало в съзнанието на хората и празника на строителите. Нека надникнем в селската и градска къща на българина от региона.

До началото на 18в. странджанската селска къща представлява наземно едноогнищно, едноделно и двуделно жилище. Двуделната форма е широко разпространена чак до средата на 19в. Нередки остават случаите на съжителство между хората и домашните животни. Тази функция отпада, когато жилището започва да се издига над каменен призем, който изпълнява ролята на самостоятелен обор. В средата на 19в. започва да се развива двуетажния дом. Основният модел странджанска къща има редица особенности: талпен или блоков градеж на стените, поставени направо върху земята или върху невисок каменен цокъл; голямо огнище (с пещ), разположено на стената до вратата или в ъгъла; специален отвор за осветление и отвеждане на дима, оставян на покрива; поемане на всички жилищни функции от помещението с огнището. В началото на 20в. започват да се появяват симетрични, обикновенно двуетажни, паянтови сгради с централно разположен одър. Рядко се срещат данни за майсторите на къщите, дали са от региона или не, как се казват. Тази тема се обобщава с едно, две изречения, че майсторите идвали ранна пролет или късна есен и били от тревненския и дряновски край. (сн. 1, 2, 3, 4)

<module="photo" id="1180" maxwidth="480" maxheight="400">

По същото време в Бургас архитектурата е под влияние на руския стил „Модерн”, средиземноморския вариант на „неоренесанса” и на австрийския „сецесион”. Влиянието им може да се види по фасадите, които се украсяват със сеционни маскарони, панделки, плоски пиластри, железни маркизи; пластични орнаменти – гирлянди, плетеници, раковини, каменни „дантели” и др. В интериора неостиловата еклектика се изобразява в украсата на стените, таваните, парапетите и дограмата, в мозайките и в мебелите. С развитието на занаятчийството и търговския обмен по море в Бургас започва изграждането на нови жилищни сгради на един или два етажа. Първият етаж обикновено е предназначен за дюкяна, работилницата, кафето или кръчмата. Къщите преди Освобождението са едноетажни, санитарният възел е извън жилищната сграда или долепен до нея. Вътре са или симетрични с общ салон, през който се влиза в другите стаи, или несиметрични – салонът е в единия край и около него се разполагат жилищните помещения. Двуетажните къщи от периода в повечето случаи са с магазинен партерен етаж, който е по-висок от жилищния етаж. След Освобождението промени се наблюдават в архитектурния облик на сградите. Бургаската буржоа всячески се стреми да покаже своето социално положение, самочувствие и икономическа сила. (сн. 5, 6, 7, 8, 9, 10)
<module="photo" id="1171" maxwidth="480" maxheight="400">

Независимо от всичко написано някои неща са се запазили и до днес...това са обредните практики свързани с градежа и нанасянето в новото жилище. Старите хора са вярвали,че има добри и лоши места за градеж. При избора на място са прибягвали до пряслух – слушали са тайно, какво ще говори първият минал случайно от там човек. Първата копка винаги се прави от майстора на лек ден – понеделник или сряда, откъм източната страна на основите. След тяхното изкопаване се слагал първият ъглов камък и се колел курбан – женско животно, за да има разплод в новия дом. Когато строителите стигнели до покрива, се правел гредореда и издигали попа (дървен кръст, на който привързвали зелена вейка). Майсторът се качвал и от там започвал да „вика”. Първият подарък, който той получава е от стопанина на дома – риза. В Странджанския край също има поверие за вграждането на човешка сянка в основите на къщата. Цикълът от обичаи и обреди завършва с освещаването на новия дом. Стопанинът заколва мъжко животно за курбан, който се освещава от свещенник и се поканват приятели, роднини, майсторите. Докато се яде курбана всички врати в дома трябва да са отворени.

Вярата, че първото влизане в новия дом трябва да е с пълни ръце, за да е пълна къщата, се е запазила и до днес!

Пламена Кирова, зав.отдел "Етнография", РИМ Бургас