Червена съсънка

Червената съсънка (Anemone pavonina) е многогодишно тревисто растение. Окраската на цветовете варира значително – най-често срещана е лилаво-розовата гама, като при някои екземпляри се наблюдава бяло петно в центъра на цвета. Подвидът A. pavonina subsp. pavonina, който се среща значително по-рядко е с кървавочервени цветове. Изключително рядко се срещат и вариации с бели цветове. Околоцветникът е съставен от 8-9 листчета. В средата на цвета се намират многобройни дребни тичинки, характерни за семейство Лютикови, към което растението принадлежи. Стъблените листа са приседнали, къси и елептични, обикновено цели, по-рядко нарязани.

Интерес към растението съсънка има още от древни времена. Съществува легенда, според която по време на лов - синът на кипърския цар Адонис, който бил по-хубав дори от олимпийските богове, бил наранен смъртоносно от разярен глиган. Горчиво плакала богинята на любовта Афродита за красивия младеж и за да се запази спомена за него, заповядала да израсте от кръвта му, разпръскана по земята – нежното цвете съсънка.

Според други източници съвременното научно название на рода Anemone идва от гръцки Άνεμος – „вятър”. Вероятно названието е дадено, защото и най-малкият полъх на вятъра разлюлява цвета на растението.

Червената съсънка достига височина 10 – 30 см. Предпочита тревисти и каменисти сухи места, но се среща и в светли дъбови и габърови гори.
На територията на България червената съсънка е разпространена в Странджа, Черноморското крайбрежие, долината на р. Струма, Източни Родопи, Тракийска низина, Тунджанска равнина.

Видът е представител на средиземноморските флорни елементи. Защитен е от Закона за биологично разнообразие. Отрицателно действащи фактори за разпространението на червената съсънка са брането на цветовете за букети, изравянето на цели растения, разрушаването на местообитанията на вида.

Божана Рибарова