Бял щъркел

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е голяма, стройна птица, висока 1 м и с тегло от 2,3 до 4,5 кг. Размахът на разперените му криле е 2 метра. Размножава се в топлата част на Европа, а зимува в Африка. По пътя си към Африка стотици птици могат да бъдат забелязани да минават през протоците Гибралтар и Босфорa. Високо в синьото небе, когато е слънчево и въздухът е достатъчно топъл, ширококрилата рееща се птица, лесно се разпознава по източената напред шия и дългите червени клюн и крака.
Тъй като е смятан за птица на късмета, белият щъркел e необезпокояван и гнезди близо до човешките селища. Шумното тракане с клюн, когато възрастните индивиди се срещат при гнездото, предизвиква усмивка. Сякаш осъзнавайки специалното отношение на хората към него, белият щъркел крачи бавно и наперено, търсейки земноводни и влечуги, червеи, скакалци , както и дребни гризачи, с които се препитава. Влажните зони, ливадите, оризищата и обработваемите площи са предпочитани места от щъркелите, където те се хранят.
Щъркелите се събират с партньора си за цял живот. Първи на мястото за гнездене пристига мъжкият - през февруари или март. Когато дойде и женската, заедно ремонтират старото си гнездо. На някои места с годините гнездата могат се разраснат до 2 метра в диаметър.
Женската снася от две до пет бели яйца, които двамата родители мътят около месец. Когато се излюпят, пиленцата са покрити с къса бяла перушина, която сменят още на осмия ден. Родителите носят храна и им я оставят на края на гнездото. В устата бебетата получават само вода. Два месеца след излюпването малките вече изпробват крилете си в първи полет, придружени от внимателните им родители, които ги учат да ловуват и да се пазят от опасности. В разгара на лятото поотрасналите любопитни малки щъркелчета често могат да се видят в гнездата, застанали в сянката на своите родители, пазещи ги от жаркото слънце.
Скоро след първия полет малките, които всъщност вече изцяло приличат на родителите си, се чувстват напълно уверени и напускат завинаги гнездото. След още месец те се присъединяват към ятото.

Божана Рибарова