Бургаската община

Бургаската община по време на Балканската война

На 6 февруари 1878 г. Бургас е освободен от руските войски и в него се установява руско военно управление, което помага да се създаде местната градска власт. Берлинският договор и последвалото Съединение на разкъсана България, като че ли провокират съдбата на пристанищния град. След 1885 г. регистрираме неговото нарастване, населението му се удвоява, а построяването на ж. п. линията Ямбол- Бургас през 1890 г. и откриването на новото пристанище в града през 1903 г. го нарежда на едно от първите места в страната. Оживлението в областта на търговията, особено вносът и износът през пристанището, привличат много предприемчиви хора, които допринасят за превръщането на Бургас в модерен, многонационален град с 14 897 жители през 1910 г . Зараждането на местна индустрия, новите фабрики, занаятчийски работилници, манифактурни магазини, складове за зърнени храни, рибната борса и пристанището оформят пъстрата картина на града в началото на ХХ в. В такива условия, на 5 октомври 1912г., Бургас посреща новината за обявяване война на Турция.

Целият обществен живот се подчинява на спецификата на военното положение. Последвалата мобилизация създава сериозни проблеми на Бургаското общинско управление. Голяма част от чиновниците постъпват във войската, а работата на останалите също е свързана с армията. В протоколите от заседанията на Общинския съвет от този период се срещат имената на известни бургаски личности като д-р Никола Максимов, Михаил Зелков, Йови Воденичаров и др., които дълго време не вземат участие в заседанията, защото предпочитат да се включат в бойните редици. При тази липса на администрация Бургаската градска община не успява да разгледа и приеме бюджета за 1913г. и този проблем стои неразрешен. Това на практика спира дейността й и то в тежките месеци на войната. Налага се да се вземе бързо решение за набавяне на средства тъй като има много бедни семейства, чийто близки са на бойното поле и които се нуждаят от помощта на Общината. На извънредно заседание от 12 януари 1913г. на Бургаския градско-общински съвет, общинарите категорично се обединяват за разрешаването на финансовите проблеми и грижата за бедните семейства. Те се нуждаят от помощи за отопление и храна. Добрите намерения на Общинската управа могат да бъдат изпълнени само с допълнителни финансови средства, с които обаче тя не разполага в тежките военни условия. Единственото възможно решение е да се вземе заем за покриване на належащите нужди. Самата Българска Народна банка вече е дала съгласието си за такъв заем. Освен това в общинските протоколи от заседанията четем, че освен на бедните семейства занапред ще се отпускат безплатни лекарства и на тези семейства,чиито близки са в редовете на войската.

В крайна сметка на общинските заседания бургаските управници разглеждат и одобряват още редица заеми и кредити, с които да облекчат нуждите на над 900 семейства. Самият тогавашен кмет на гр.Бургас Кирчо Кирчев подчертава: „... Най-близкият подкрепител на тия нещастни семейства не може да бъде друг освен Общинското управление и за да ги подкрепи налага му се в обязаност всичко да предприеме само и само да облекчи тяхното положение.”

Отдел ”История”