Една от емблематичните къщи в гр. Бургас, съхранила духа на отминали времена и използвана в момента като сграда на Регионален исторически музей-Бургас, е познатата на бургазлии Бракалова къща. Възрожденската къщата е строена през 1873 година, под прякото ръководство на самия Димитър Бракалов и що се отнася до конкретната композиция на разпределението – тя е негово лично дело, както пише арх. Сиркаров в книгата си „Архитектурата на Бургас“ (2010). Пише още, че е включена в групата сгради около църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Разположена е свободно в обширен парцел от около 1600 м2 , който е благоустроен и оформен с прекрасна цветна и овощна градина и градинска лоза, повдигната на дървена конструкция, която образува пасаж от дворната порта до главния вход на къщата.
Сградата е на два етажа, с висок сутерен, използван като приземен етаж. Следват нормален жилищен етаж и надпокривна застройка, заемаща централната част. Приземният етаж се е състоял от един външен и един вътрешен салон с четири стаи. Горният етаж бил с външен салон с четири стаи и вътрешен с пет стаи. Надпокривната част е имала тайна връзка с етажите зад долап – скривалище и врата към покрива. Главният вход на къщата бил достъпен чрез двустранно открито стълбище с две колони и арково покритие. Конструкцията на сградата е от дебели външни и вътрешни носещи тухлени зидове, дървен гредоред с дъсчено дюшеме от широки талпи, скатен покрив и турски керемиди. Едва тук, за първи път, се дава кратка информация за интериора на къщата. Той бил оформен от стенни долапи, дъсчени обшивки по стени и тавани, джамлъци (прозорци) и др., за да се получи характера на късна възрожденска архитектура.
Правилно отбелязва обаче арх. Сиркаров, че разнообразното използване на сградата като жилище, училище, хотел, дом на съветските граждани, детска градина и др., както и различните собственици след смъртта на Димитър Бракалов през 1903 г., са нанесли много промени в разпределението и по фасадите. (Сиркаров 2010, 258-259)
Най-ранният документ, който дава информация за какво се е ползвала сградата е протокол от 10 август 1916 г., съхраняван в ДА „Архиви“ гр. Бургас (ДАА Бургас, Ф 70К, оп.1, а.е.65). В него е описано решението на комисията да не ремонтират зданието на наследниците на Д. Бракалов, което по това време е служило на девическата гимназия и че от от 1 септември същата година то се освобождава и престава да тече уговореният наем. Следващите данни, по които може да се съди, че една-две години след този протокол къщата е била обитаема, е спомена на Смарагда Паскалева Добрева, родена през 1911 г. и живяла в къщата на 6-7 годишна възраст, около 1917-1918 г. Тя точно си спомня на кой етаж са живели, колко човека в една стая и кои са били квартирантите в другите стаи. От спомените ѝ разбираме, че на вторият етаж е имало италианци и когато те си заминали къщата е била купена от Стоян Керанов и превърната в хотел. Точната година на придобиването на къщата от Стоян Керанов не ни е известна, но информацията се потвърждава и от Хр. В. Димитров.
В своята книга посветена на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ и издадена през 1930 г.в гр. Бургас от печатница „Зора“ – П. Р. Хрусанов, описвайки къщата на Д. Бракалов се споменава, че вече е хотел „Бракалов“ собственост на Ст. Керанов. За такъв хотел си спомня и известният лекар в Бургас Магърдич Степан Мелконян, който в ръкопис озаглавен „Моят роден град Бургас. Спомени за времето 1930 – 1945 г.“от 1996 г., на страница 65 пише: В сградата на сегашния Етнографски музей на ул. „Славянска“ също имаше такъв хотел с надпис „фамилиерен хотел Бракалов“. До кога съществува хотелът на Керанов все още не е изяснено. Но следващите данни за сградата са за периода 1939 – 1947 г. По това време Александър Стоянов, роден 1914 г. в гр. Ямбол е работил в Земеделската камара и е живеел в къщата, в която тя се е помещавала, а именно Бракаловата къща. По негови данни под стълбището е имало три стаи. Първата стая в ляво е била ветеринарния отдел, втората в ляво – на секретаря. Първата в дясно е била на прислужника бай Михаил Моллов, следващата е била касата. Във ветеринарния отдел е работил Яко Кабаивански, бащата на оперната прима Райна Кабаиванска, които по него време е бил ветеринарен лекар в града. На втория етаж са били жилищата, за които се е влизало през външните стълби.
През 2011 г. в Етнографската експозиция влиза посетителка от Русия, която разпознава къщата като началното училище, в което тя е учила при престоя си в Бургас и по нейни спомени през м. Май 1946 г. в Бракаловата къща е било организирано начално училище за руските деца от начален курс. А в началото на 60 те години на XX век тук се е помещавала детска ясла, за което си спомниха много бургазлии. Историята на Бракаловата къща е обект на интереса и от други изследователи на бургаската историческа памет, като Катя Корудерлиева – Стоянова, която също дава ценни сведения и потвърждава горенаписаното публикувани в книгата ѝ „Памет Бургаска.
През 1976 г. започва реставрацията на Бракаловата къща за превръщането й в Етнографски музей, която продължава до 1980 г. На 25 ноември 1981 г. в къщата на Димитър Бракалов официално е открита Етнографската експозиция.
Пламена Кирова - гл. уредник, отдел "Етнография" на РИМ Бургас
Снимки:
сн. 1 – Протокол от 10 Август 1916 г. ДАА Бургас
сн. 2 – Протокол от 10 Агуст 1916 г. ДАА Бургас
сн. 3 – Протокол от 10 Агуст 1916 г. ДАА Бургас
сн. 4 – документ от фонда на РИМ-Бургас
сн. 5 – документ от НА на РИМ-Бургас
сн. 6 – снимка на Бракаловата къща публикувана в книгата на Хр. В. Димитров 1930 г.
сн. 7 – на стълбите на Бракаловата къща
сн. 8 – изглед към Бракаловата къща след 1945 г.
сн. 9 – Людмила Владимировна Павлова – информатор
сн. 10 – документ от фонда на РИМ-Бургас
сн. 11 – детска ясла в Бракаловата къща 1963 г.
сн. 12 – Бракаловата къща по време на реставрацията 1980 г., снимка Вида Буковинова
сн. 13 – дворът на Бракаловата къща по време на реставрацията 1980 г., снимка Вида Буковинова
сн. 14 – поканата за официалното откриване на Етнографския музей в Бракаловата къща 25.XI.1981 г.
сн. 15 – момент от официалното откриване на Етнографския музей в Бракаловата къща 25.XI. 1981 г.