Бойно кръщение

Балканската война от 1912 г. – Бойно кръщение за Българския военноморски флот

Българският военноморски флот се създава само година след Освобождението – на 12 август 1879г. на р. Дунав в гр. Русе. Основа стават подарените от Русия параходи, катери и лодки. Първият набор от 145 български военни моряци са обучени от руски офицери. Първи командир на флота е капитан – лейтенант Александър Конкеевич. Освен военните си задачи Дунавската флотилия изпълнява и държавни транспортни дейности. През 1883 г. към нея се създава Хидрометеорологична служба; духов оркестър; музей и др. Пионерната българска флотилия просъществува до 1961 г.

Създаването на Черноморски военен флот се замисля още през 1896 г. по препоръките на френски военни специалисти. Превръщането на Франция, в края на 19 в., в първокласна морска сила, фактът, че строежът на пристанища и уредбата на фаровете по Черноморското крайбрежие се изпълняват от френски фирми, допринася за това организацията и първите флотски поръчки да се ориентират към Франция. Там са построени основните военни кораби на България: учебният крайцер „Надежда” (1898), шестте 98 – тонни торпедоносци „Храбри”, „Строги”, „Смели”, „Дръзки”, „Летящи” и „Шумни” (1908), спомагателни кораби, плаващи торпедни батареи, далекобойна артилерия и др.

През периода 1897-1908 г. като главна и единствена българска черноморска база се налага гр. Варна. На 13 януари 1899г. се създава и Управление на флота във Варна, първообраз на днешния Главен щаб на ВМС.
Първите сериозни изяви на българския военноморски флот са през Балканската война 1912 – 1913г. Още в периода на мобилизация е изградена първата у нас минноартилерийска позиция във Варненския залив. Пак в навечерието на войната радиотелеграфистите от крайцера „Надежда” прихващат вражески радиопредавания и това е първото успешно радиоразузнаване. По-късно при обсадата на Одринската крепост, пак радиотелеграфисти от военния флот подслушват и заглушават радиосвръзките между Одрин и Цариград - първото радиозаглушаване. Военни моряци помагат в обслужването на първото бойно летище край Мустафа – паша (днес Свиленград), като зареждат за първи път самолетни бомби, а друга група моряци подпомагат пехотата при отблъскването на десанта при Шаркьой на 9 декември 1912 г. и при обсадата и превземането на Одринската крепост – 24 февруари – 26 март 1913 г. На 24 октомври 1912 г. българската брегова 240 мм-батарея обстрелва с два залпа с двете си оръдия турска бойна ескадра, наближила крепостта Варна.

Най-значимата българска морска победа е на 21 ноември 1912 г., когато български бойни кораби (торпедоносците „Летящи”, „Строги”, „Смели”, „Дръзки”), командвани от капитан II ранг Димитър Добрев, откриват и атакуват конвой на два египетски кораба с военни доставки за турската армия в район североизточно от Варна. „Летящи” дава първия торпеден залп. Отговорът на турския крайцер „Хамидие” е силен артилерийски обстрел. От по-близка дистанция атакуват и „Смели” и „Строги”. Създава се критична ситуация, тъй като на помощ на турските кораби идват контраминоносци, които се включват в сражението с открит огън. „Дръзки”, командван от мичман 1 ранг Георги Купов, се приближава на разстояние по-малко от 60 м. и последен от българския отряд изстрелва торпедо. Крайцерът „Хамидие” е улучен в носовата част и изведен от строя до края на войната. Тежко повреден и полупотънал той е провлачен до Цариград. В атаката „Дръзки” получава само едно попадение от шрапнел в димохода си, а българските моряци дават един ранен – подофицер – артилерист от „Смели”. Изходът на морската битка има значими последици и за двете воюващи страни. За българите – нарастнало самочувствие като бойна сила, за турците – полезен урок, че е грешка да се подценява противника...


Иванка Делева, уредник, отдел „История”