Блатно кокиче

Наричат го гергьовско кокиче, сазово кокиче, барско кокиче, водно кокиче, белоцвет, жабешко лале, бяла теменуга, дремавче, ливадско кокиче, попкино лале, пъстро кокиче, но повечето хора го знаят като блатно кокиче. Неслучайно е наречено блатно, защото за развитието му е необходима висока влажност.
Родовото име произлиза от гръцки leucos- бял, заради цветовете, а видовото име aestivum- летен, показва времето му на цъфтеж. Блатното кокиче вирее по мочурливи ливади, в блата или заблатяващи се терени, във влажни крайречни гори. В България се среща в Дунавската равнина, Североизточна България, Черноморското крайбрежие, Тунджанска хълмиста равнина, Тракийска низина, Западни Родопи, Струмска долина, Софийски район и Витоша.

Блатното кокиче е многогодишно луковично растение от семейство Кокичеви. Луковицата му е малка, 2-3 см в диаметър, яйцевидна. Покрита е със сиво-кафява обвивка от стари листа. На височина достига до 60 см, а стъблото е сплескано. Листата са 2-6 на брой, линейни, тесни, с тъп връх. През април и май се появяват цветовете, обикновено 3-7 на брой, разположени на върха на стъблото. Околоцветните листчета са бели, елипсовидни, със зеленожълто петно. Излъчват силна приятна миризма. Плодната кутийка е сферична, а семената са цилиндрични и черни.

Блатното кокиче е растение придобило голяма известност и значимост. Надземната част, която се събира по време на цъфтене, се използва за добиване на алкалоида галантамин. Той е в основата на българското лекарство Нивалин, прилагащо се при лечение на детски паралич, болести на периферната и централна нервна система, неврит, невралгия. Създателят на лекарството проф. д-р Димитър Пасков открива свойствата на блатното кокиче съвсем случайно. Момиче болно от детски паралич изпива чаша с вода, в която са били натопени кокичетата, донесени от родителите му и поставени на масата до леглото. Състоянието му се подобрило. През 1987 г. е патентован метод за лечение на болестта на Алцхаймер с участието на галантамин.

Растението е отровно, затова и самолечението с него е опасно. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди, които могат да причинят фатални последици. Дори хората, които събират блатните кокичета, не трябва да имат наранявания по ръцете.

Днес никъде в България няма естествени находища на блатно кокиче, които да са достатъчно големи за промишлен добив. Затова се правят изкуствени култури в места с подходящи условия. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, но е под специален режим на ползване.

д-р Светла Далакчиева