Благовещение

Благовещение / 25.03. /

Благовещение е голям църковно-християнски празник, утвърден през VII век. Според светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил, който и съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази блага вест дава и наименованието на празника – Благовещение.
В народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с пролетното пробуждане на природата. На Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари.
На този ден се сеят зеленчуци и се присаждат плодни дръвчета, за да са „благи”. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират мед.
Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер.
Сутрин, преди изгрев слънце жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Тези действия са съпроводени с изричането на думите: „Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец”.
Децата и младежите прескачат запаления огън, а момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият – „да не ги дупчат змиите”, не месят хляб, „че ще се свие зъмя на него”.

Традиционна храна на празника:
Шарена пита, Печена риба, Баница