Благочестивият град – Ахтопол

Ахтопол е разположен на Западночерноморския бряг, на малък нос, на 15 км южно от общинския център Царево. Археологически проучвания, с прекъсвания и различна интензивност, са се провеждали през 1979 и от 1990 до днес. Най-ранните находки поставят началото на селището във II половина на III в. пр. Хр. Веднага искам да подчертая, че става дума за това селище в развитието, на което има приемственост до наши дни. За всички останали трябва да се каже, че това са обекти на територията на Ахтопол, но не и че те датират началото на град Ахтопол. Поради това, въпреки че има откъслечни данни за находки от праисторическите епохи, не е правилно да се твърди, че това е времето на основополагането на Ахтопол. Това решение е принципно и се отнася за много селища, включително и за Бургас, за който напоследък се възобновиха много неоснователни спекулации от миналото.
Първоначално, тракийското селище вероятно е било неукрепено. Най-ранната крепостна стена е тази, която е преграждала Ахтополския нос в неговата основа. Тя е засечена на улица „Черно море“, по време на съвременни изкопи за водопровод. Мястото се намира близо до северната страна на шийката на носа. Оттам крепостната стена е стигала до срещуположния морски бряг, над съвременното пристанище. Археологическото наблюдение бе извършено постфактум. Въпреки вредата от безогледното разрушаване на културното наследство, тук все пак открихме и положителен ефект. Разсичането на крепостната стена от багера ни позволи по-прецизни наблюдения върху нейната вътрешна структура. Най-напред е била изградена стена от ломени камъни на кал с примеси от малки камъчета, с дебелина на основата 1 м. Вътрешната й страна е била използвана за една от стените на верижна складова сграда, оформена от другата й страна от зид, успореден на крепостната стена. От вътрешната страна на успоредния зид, били изградени контрафорси, които освен че разчленявали пространството на отделни помещения, също така го подпирали от към ниската страна на стръмния тук склон. В този склад бяха намерени паднали на пода, две цели амфори тип Дресел 1b. Времето на използването на тези амфори – втората четвърт на I в. пр. Хр. дава t.a.q. („terminus ante quem“ – „датата, преди която“) за изграждането на крепостната стена, т.е. по времето на съхранението на амфорите стената вече е съществувала. Тук съм длъжен да вметна, че изграждането на толкова ранна стена около тракийска селищна структура е свидетелство за важност, която може да се обясни единствено с допускането за седалище на високо стояща в тракийската йерархия персона. В по-късно време (кога не може да се установи, но най-късно до III в. сл. Хр.), до външната й страна било долепено удебеление с размер 1.50 м. Така крепостната стена станала 2.50 м. Добавеният отвън градеж бил отново от ломени камъни и кал примесена с малки камъчета. Още по-късно е извършено второ удебеляване на крепостната стена. Градежът е от ломени камъни на бял хоросан. От него бе разкрит само най-долния камък на основата, поради което видимият размер на удебеляването от 1.50 м не е напълно сигурно. Последното удебеляване на основата вероятно е станало с изграждането през римската епоха на нова крепостна стена, която общо взето следвала трасето на стената на кал и на места използвала нейните основи. С това общата дебелина на основата, станала около 4 м. От тази трета стена, днес са останали огромни по размерите си отломки. Те се откриват между съвременните строежи или вградени в тях. Много от останките й обаче са били разбити по време на новото строителство и отчасти изхвърлени в района около Ахтопол. На места археолозите успели да изпреварят и предотвратят разрушението. Късметът се усмихнал на Петър Балабанов през 1979 г. По-късно бил разкрит и друг участък, дълъг цели 26 м. Тук разкопки правили Цоня Дражева (Бог да я прости!) през 2006 г. и Бони Петрунова през 2012 г. В резултат от археологическите изследвания и от наблюденията на запазените отломки, може да се направят следните изводи. В долната част на новата стена бил използван опус имплектум. Това е начин на градеж, при който лицата били изграждани от по-големи и по-добре оформени камъни, а пълнежът във вътрешността бил от насипани по-дребни камъни и хоросан. Над древната ходова повърхност (това е т.н. суперструкция) стената била изграден в опус микстум. При този градеж се редували пластове каменна зидария с пластове от няколко реда тухлена зидария. Спойката е хоросан със счукани керамични фрагменти. Поради твърде големите разрушения засега не може да се определи със сигурност, колко кули е имало и къде са портите. Със сигурност може да се види една U-видна, преустроена във времето в правоъгълна или квадратна. Може да се допуснат местата и на още две напълно рухнали кули. Порта е имало може би на ул. Крайморска.
Първоначалното изграждане на стената на хоросан се датира различно – според едни това е станало след средата на II в. според други в края на IV до средата на V в., през V в., в края на V или началото на VI в. Най-вероятна е тезата на Теофил Иванов, че това става през III-IV в., а според мен по-скоро в средата на периода – по времето на Диоклециан или Константин Велики. Тази стена била използвана до късното българско средновековие. Според Бони Петрунова е имало и средновековен строителен период – през XI-XII в. През бурните векове на своето съществуване тя многократно е била преправяна, следите от което личат в местата на нарушаване на първоначалния градеж. Накрая катастрофално земетресение е довършило крепостта.
Фортификационният план на Агатопол не може да се проследи прецизно поради факта, че върху него лежи съвременният град. Това, което досега описахме е преградната югозападна крепостна стена, по шийката на носа. Но освен това е имало стени и по периферията. По северозападния ръб над брега нищо не е останало от такава стена, с изключение на един много малък и силно разрушен фрагмент. Но тук във вековете е имало големи срутвания на скалния откос. Останките от периферна крепостна стена са най-добре запазени и многобройни над югоизточния морски бряг. Периферната крепостна стена носи същите характеристики като югозападната напречна крепостна стена от периода на изграждането и с хоросан и примеси от счукани керамични фрагменти. Фрагмент от тази стена е проучен археологически през 2012 г. от Бони Петрунова. Тя установява и тук строителен период от XI-XII в. по малко несигурните за определяне на дата на изграждане, данни на монетните находки от това място.
В северния край на носа е разкрита друга напречна крепостна стена, с фронт на север, която е оставяла самия връх на носа извън крепостта. Тук са правени ограничени археологически разкопки от екип Петър Балабанов, Христо Прешленов, Константин Господинов, Асен Тотешев (Бог да го прости!) през 1990 г. Проучване в голям мащаб е извършено от Диана Гергова и екип – 2012 г. и най-вече от екип начело с Андрей Аладжов – 2014-2018 г. По последно уточнените резултати, северната напречна крепостна стена е изградена в началото на VI в., с поправки в третата четвърт на VI в. и в края на XIV – нач. на XV в. Към нея принадлежат още две кули с еднакви размери фланкиращи северния вход. Установено е и допълване на укрепителната мощ с изграждане на още две, този път вътрешни кули, огледални на двете привратни външни кули. Изграждането, според проучвателя е станало през X в.
Обикновено в Ахтопол се локализира споменатия от Ариан и Анонимния периплус Авлеутейхос, което е малко вероятно, тъй като въпреки твърденията, разстоянията между пристанищата дадени в извора, не дават тази възможност. Още по-малко вероятни са реконструкциите на името като Адайутейхос. Името, с което градът е известен днес – производно от Агатополис се появява в изворите за пръв път през X в. в един от епархийските списъци. Хипотезата, че това става малко по-рано – след 812 г. в триумфалните колони от Плиска, ознаменуващи победите на Великия хан Крум, не може да бъде приета засега, поради наличието само на две запазени букви А и Ν, съответно в началото и края на надписа. От XII в. нататък, Ахтопол се споменава вече по-често, в документи свързани с историята на средновековна България, българо-византийските отношения, османските завоевания, както и в редица портулани и западноевропейски карти.
Днес Ахтопол се радва на популярност не само заради красивата природа и морето. Много изследователи постепенно разкриват историята и археологията на града. Благодарение на читалище „Христо Ботев“ и „Музеят на котвата“ тези богатства се съхраняват и умножават.

Автор: Константин Господинов