За Априлското въстание от 1876 г. и неговите герои
Въпреки, че в Бургас и региона няма значителни прояви на национално-освободително движение, българите тук също живеят в революционна атмосфера и се вълнуват от събитията. От снимките на чествания на 50 години от Априлското въстание, съхранени във фонда на РИМ–Бургас, е видно колко много хора се включват в шествието по повода. Това е знак, че този самобитен порив за освобождение през далечната 1876 г. е значим в народната памет.
Макар да съжителстват с многобройно население гърци, турци, арменци и др. българите не остават настрана от революционна подготовка за освобождение. Няма и как - през българските черноморски пристанища преминават каналите за тайна кореспонденция и нелегални дейци от Одеса, от Средна Европа и от Цариград за Лозенградско, Одринско, Сливен, Ямбол, Стара и Нова Загора.
Главното въстаническо знаме на IV революционен окръг
Освен това през периода 1868 - 1872 г. последователи на Левски създават революционни комитети в Карнобатско и, Айтоско. Най-активни разпространители на идеите на Левски тук на местно ниво, са свещениците поп Георги в Бургас и поп Димитър в Карнобат и трима учители: Сава Катрафилов, Стоян Шивачев и Пенчо Черковски. Те са подпомагани от родолюбивите българи: Койчо Кехая , Яни и Ясен Русалиеви и др. Обсъждат се идеи за въоръжаване на чети, идващи от Русия и такива, подготвени у нас, за струпване на оръжие и боеприпаси в малките пристанища, идеи, които държат в напрежение турските власти и предизвикват множество арести и жестокости над българското население.
Паметта за Априлското въстание, Бургас свързва още и с имената на Сава Катрафилов, Иван Карагеоргиев, Мито Ангелаков, които се включват в четата на Христо Ботев.
Сава Катрафилов, роден в гр. Елена, за кратко учителства в Бургас и в Айтоско, но вниманието му е отдадено повече на революционната дейност. В Ботевата чета става член на ръководния щаб, а при сражението на Милин камък е тежко ранен и умира от раните си.
Мито Ангелаков след Освобождението се заселва в Бургас, работи като строителен предприемач, участва в изграждането на канализация, улично осветление, залесяването на Морската градина и др.
Нишките на съдбата неподозирано се сплитат и привързват към Бургас още една значима личност от Априлското въстание - Райна княгиня. Нейният втори син Георги Дипчев оставя забележителни следи в живота на морския ни град. Завършил Военноморското училище в гр. Варна, участник в Първата Балканска война, впоследствие се заселва в Бургас. Работи като инспектор по парните котли в Бургаски, Ямболски и Сливенски окръг, а през 1923 г. под негово ръководство и пряко участие в Бургас са организирани първите курсове за обучение на огняри и локомотивни машинисти. Георги Дипчев става директор на откритото по негова инициатива Държавно практическо механотехническо училище, където преподава до пенсионирането си.
Семейството на Райна Попгеоргиева
В Историческия музей в Бургас се съхраняват ценни и много интересни книги и документи, свързани с борбите за национално освобождение и Априлското въстание:
• Писмо от Васил Левски до Димитър Трайкович, в което Апостола уличава Трайкович в предателство спрямо комитетските дела;
• Писмо от Добри Чинтулов, от 1871 г., до сливенските му съграждани, в което се обсъждат въпроси за новоучредената българска екзархия;
• Протокол от заседание на БРЦК, от 1874 г., на което е взето решение с организирането на частните комитети в Българско да се заеме Стефан Стамболов;
• „Биография на Христо Ботев“ от Захари Стоянов, 1888 г.
• „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, 1884 г.
• „Биография на Васил Левски“ от Стоян Заимов, 1897 г.
