Акве Калиде
Научни ръководители на арх. проучвания н.с.Цоня Дражева (2005-2013)и доц. д-р. Димчо Момчилов (2012-2013), зам. ръководители Мирослав Класнаков и Стефан Бакърджиев
АКВЕ КАЛИДЕ – ТЕРМА , ГРАДЪТ НА ТОПЛИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ КРАЙ БУРГАС
Тракийското светилище на Трите нимфи
На 15 км. северозападно от Бургас се намират едни от най-известните в Югоизточна Тракия минерални бани, където още в дълбока древност е използвано уникалното съчетание на топлите води с лечебната кал на близкото Атанасовско езеро и солената морска вода. Находките показват, че лечебните свойства на горещия извор били известни още в неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ – V хилядолетие пр. Хр. Траките превърнали извора в средата на І хил. пр. Христа в най-почитаното светилище на Трите нимфи, което векове наред привличало много поклонници. Популярността на лечебната сила на бургаския минерален извор излизала далеч извън пределите на Балканския полуостров. Най-добра информация за това ни дават многобройните монетни находки /над 4000 броя/, открити при почистването на стария каптаж на извора през 1910 и 1994 г. Те били хвърляни като дар от хората, дошли от всички големи антични центрове на Тракия и Гърция, Понтийското крайбрежие и Егейските острови, Древна Македония и Италия за да се лекуват . Най-ранната открита монета е сечена в Аполония /Созопол/ в нач. на V в. пр. Хр.- сребърна драхма от типа “изправена котва – пречупен кръст”. Срещат се монети на тракийски владетели от столицата на Одриското тракийско царство Севтополис, от Кабиле, Месамбрия, Одесос, Истрия и Томи в Румъния, Бизантион, Абдера, Маронея, Лизимахия на проливите и Мраморно море и др.
Римските бани
Първите бани при светилището на Трите нимфи край Бургас са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на І век. И това е естествено, защото именно римските обществени бани представят новата философия на римското общество за съчетаване на утилитарните и културните нужди на римските граждани. В баните те се отдавали не само на лечение, хигиена и спортни игри, но и на културни развлечения, поезия, музика и политически дебати.
По времето на император Траян /98-117г./ изграждането на обществени бани и пътища било акт на държавната политика на Рим при създаването на градски центрове в новите провинции на империята. Той бил голям почитател на минералните извори, което е оказало важна роля при избора на първите автономни центрове в провинция Тракия. Градска автономия получили старите тракийски селища, известни с минералните си извори: Сердика /София/, Пауталия /Кюстендил/, Никополис ад Нестум/ близо до Гоце Делчев/ и Анхиало/Поморие/. За избора на Ахиало за административен център на района силно е повлияла близостта му до стария лечебен център, който е бил благоустроен в обществени бани с два големи басейна. По същото времето бил изграден важният римски път през Дюлевския проход, свързващ новосъздадения град Марцианопол /Девня/, Анхиало и Адрианопол. При баните била построена важна пътна станция наречена Акве Калиде. Нейното стратегическо място на връзката между крайбрежния път от Дюлевския проход и напречния подбалкански път я направило много известна крепост в следващите векове. Тя е отбелязана на първите римски карти за днешните български земи в средата на ІІ век и често присъствала в географските и исторически извори. Най-голяма слава на Акве калиде носело светилището на нимфите, наричани през римската епоха Анхиалските нимфи, а баните – Анхиалски поради близостта на селището до административния център. По времето на друг римски император Септимий Север/209-211г./, също любител на минералните бани, тук три години се провеждали специални тържества и спортни игри наричани “Северия Нимфеа”.
Най-ранното споменаване на името „Акве калиде” е в Певтингеровата карта като пътна станция между Анхиало /Поморие/ и Кабиле/близо до Ямбол/.
Първото описание на града Акве калиде е направено от готския историк Йорданес /Vв./ в “Римска история” , където описва готските нападения през 257-270 срещу градовете по Западното Черноморско крайбрежие, подложили ги на разграбване и опожаряване. Тежко пострадал и градът Акве калиде, но топлите минерални бани били запазени. През 257-270г. готските племена тервинги и карпи разграбили и опожарили близкия Анхиало и спряли при Аква калиде. За отношението на готите към лечебните бани там готският историк Йорданес е написал специален текст :
“Тук те остават много дни и се наслаждавали на баните с топла вода, които се намирали на дванадесетия милиарден стълб от г. Анхиало и избликват от дълбочината на огнения си извор”.
Опасността от варварските нападения накарало византийския император Юстиниян І /527-565г./ да защити за първи път с крепостна стена града Акве калиде и прочутите бани. Неговата укрепителна дейност е описана от хрониста Прокопий Кесарийски в трактата “За строежите:
“Траки обитават един крайморски град на Евксинския Понт на име Анхиало, ... там не много далеч от града бликат извори от естествена топла вода, които образуват от само себе си бани за тамошните хора. Обаче на това селище, останало от старо време неукрепено, по-раншните императори гледали с пренебрежение, ако и в съседство с него да се поселили варварски племена и да го посещавали болни, които с риск на живота си получавали там облекчение. Сега обаче имп. Юстиниян го оградил със стени и направил лекуването безопасно.
Само след 30 години от север започнали варварските нападения на аварите, предвождани от жестокия хан Баян. Те потопили в кръв и насилие цяла Тракия и крайбрежието но топлите бани били спасени. Ето как е описал това събитие византийския историк Теофилактус Симоката:
“Хан Баян в 584 г. достигнал и изгорил Анхиало. Отседнал в лековитите Анхиалски бани, които пожалил от разрушение по молба на жените му от харема. В една от църквите на града аварите намерили пурпурните одежди на императрицата Анастасия, съпруга на императора Тиберий Маврикий, която се лекувала тук и ги дарила в знак на благодарност. Хан Баян ги облякъл и се провъзгласил за император на ромеите.”
Между България и Византия
След създаването на Българската държава градът на топлите извори вече носи името Терма/и/ или Термополис. Той се оказва в центъра на събитията по времето на българския владетел Тервел, велик стратег и държавник. През 708 г. съвсем близко до Терма се разиграла най- съкрушителната битка за византийците и техния император Юстиниян ІІ. При последвалото разширението на българските граници на юг, града Терма останал в пределите на България. Минералните бани продължили да функционират, а градът около тях се разраснал в следващите векове. В средновековните извори той се наричал Терма, Термопол и Мегали Терми и поради стратегическото си място на кръстопътя между севера и юга и между Черноморското крайбрежие и вътрешна Тракия участва във всички исторически събития през следващите векове.
През ХІІв. арабският географ Ел Идриси го описва като “Мегали Терми, малък но хубав град, добре подреден и богат”. Важна роля за това определение със сигурност е отредена на най-голямото богатство на града Терми – топлите минерални бани, които арабите знаят как да ценят. Върху неговата съдба силно повлияли събитията, свързани със създаването на Латинска империя през 1204 г. след превземането на Константинопол от рицарите кръстоносци и последвалите войни с българския цар Калоян. След пленяването и смъртта на латинския император Балдуин Фландърски в българската столица Царевград Търнов, неговият брат Хенри ІІ предприел наказателен военен поход срещу българските градове на юг от Балкана през зимата на 1206 г. След превземането на Адрианопол/Одрин/ и Аркадиопол/Лозенград/, латинските рицари се настанили в топлите бани на Терма , наричан от рицаря Вилардуен “Ла Ферме”. След три дни престой и лечение в топлите бани, които латинските рицари признават за “най-хубавите в целия свят”, императорът Хенри ІІ заповядал да изгорят града .
След този пожар той не можал да се възстанови повече, а полуразрушените бани водели жалко съществуване до 1562 г. , когато тук пристигнал султан Сюлейман І / 1520-1566г./. Като благодарност за излекуваната подагра той заповядал да бъде изградена нова баня върху полуразрушените римски басейни.
При ремонта на тази баня през 1910г. било проведено първото археологическо проучване от проф. Богдан Филов при почистването на старите басейни и каптажа на извора. Открити са над 4 000 монети, накити и др. предмети от V век пр. Христа до ХVІІ в.
През 2008 г. във връзка с ремонта и укрепването на новия каптаж на минералния извор, започнаха мащабни археологически проучвания на античната и средновековна крепост, топлите минерални бани и другите обекти на територията на древния град Акве калиде – Терма.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ДРЕВНИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ КРАЙ БУРГАС ПРЕЗ 2009г.
Три месеца продължиха мащабните археологически проучвания на древните терми край Бургас под ръководството на н.с. Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей, и д-р Димчо Момчилов – преподавател в Университет „Асен Златаров”. Разкопките са финансирани от Община Бургас и се реализират с активното съдействие на кмета г-н Николов. Тяхната задача е да бъдат разкрити и реставрирани древните бани и да бъдат превърнати в национален обект за културен и балнеоложки туризъм. Ценна помощ за реализиране на проекта оказва и д-р К. Младенов, директор на Профилакториума „Бургаски минерални бани” ООД.
Общата площ на проучените части от древните бани е около 3,800 кв. м., а достигнатата максимална дълбочина е 6,3м. при дъното на античните басейни.
При новите разкопки беше изцяло разкрита централната зала на баните , наричана в античността „калдарий” – място за горещи процедури с минералната вода . Тя е с обща площ 220 кв. м и има два правоъгълни басейна с размери 3 х 5м., разположени на двете къси страни.
Разкрита е отоплителната система –„хипокауст” от специални глинени тръби, по които върви топлият въздух от каналите с гореща вода и отоплява каменните плочи на пода. Античният каптаж на два горещи извора с температура между 53 и 42 градуса е открит на 30м северозападно и е свързан с банята със сложна система от колектори и глинени водопроводи.
Важно откритие е каптажът за студена вода в северната част на банския комплекс с дълбочина 5,3м, която също се е използвала за лечебни процедури в т.нар. „фригидариум”- басейн с хладка вода.
Интересни резултати бяха добити от разкопаването на 8 помещения в източното крило на банския комплекс, където са били разположени вероятно магазините и кухненските помещения. Те са свързани с последния етап от функционирането на средновековните бани между Х и ХІІІ век, опожарени напълно през 1206 г. от латинския император Хенри ІІ, брат на пленения от цар Калоян император Балдуин Фландърски. Тук бяха открити много бронзови монети от Х-ХІІІ в., стъклени и бронзови гривни, свещници и балсамарии с етерични масла за масажи, които използвали посетителите в банята.
Извършените геоложки сондажи и археологически анализи през тази година показаха, че на това място дълбочината на културните пластове е над 9 м и се откриват находки от ІV-І хил. преди Христа. Това означава, че при следващи проучвания се очаква откриването на по-ранни съоръжения, вероятно свързани с обитаването около минералните извори, използвани от хората и приемани за свещени още от най-дълбока древност.
Най-ценните находки от 2009 година са: оловен печат на византийски стратег от ХІ в., пръстен-печат с изображение на лъв с крила /грифон/, каменен калъп са отливане на бронзови женски накити, 86 монети от ІІІ в. пр.Христа до ХV в., много керамични съдове, части от архитектурната украса и надписи.
НОВИТЕ ОТКРИТИЯ ПРИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА БУРГАСКИТЕ МИНЕРАЛНИ БАНИ ПРЕЗ 2010Г.
Наскоро приключилите разкопки в Бургаските минерални бани разкриха нови тайни за античната и средновековна крепост Акве Калиде – Термополис и нейните прочути в древността минерални бани.
След тригодишни проучвания най-после беше открита крепостната стена на града и северният вход към нея. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий в трактата „За строежите”, който описва строителната дейност на император Юстиниян І (527-565г.) за защитата на града Акве калиде и прочутите бани с крепостна стена.
Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м., а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е в североизточната й част.
Тук, близо до входа, бяха открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХІ век. Разчитането на длъжностите им – императорски протоспатарий, хартуларий и генимат /чиновник, който събира държавните налози, данъци/, показва, че крепостта е имала важно военностратегическо и административно значение на главния път през Балкана от север към византийската столица Константинопол. Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти. (Ана Комнина, „Алексиада”, „Гръцки извори за българската история”, т. VІІІ, с. 53). През 1093г. византийският император Алексий І Комнин води война с нахлуващите от североизток кумани. За да спре нападенията им по Черноморския път към столицата Константинопол, той разполага част от войската си да охранява проходите в най-източната част на Стара планина. Друга армия императорът оставя в стратегически резерв в крепостта Терми (античната Акве калиде).
Открит беше и малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и баните на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205г.
Проучванията на голяма църква от VІ – ХІV век в централната част на крепостта дава нови сведения за важността на града и като религиозен център. Тук беше открит рядък вид бронзов кръст – „енколпион” от ХІ век, донесен от Ерусалим.
През 2010г. приключи проучването на останките от дъното на пресъхналия стар извор. Открити са над 200 антични монети, накити и култови предмети. Най-ценните находки са: тракийска култова брадвичка от сребро и камея от пръстен с гравиран царски орел в хералдична поза.
Интересни резултати даде разчитането на монетите, 2/3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония – Созопол и Месембрия – Несебър. Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценяли лечебните извори на Аква Калиде и почитали техните покровителки – Трите нимфи.
При разкопките на баните беше разкрита източната част, наричана вестибюл, от който се преминавало към залите с басейните. За пълното им разкриване голяма пречка сега са полуразрушените сгради на бившата поликлиника, чиито основи са стъпили направо върху старите зидове.
Ето защо е необходимо тяхното демонтиране и отстраняване, за да се обезопасят и проучат изцяло минералните бани, които са просъществували без прекъсване цели седемнадесет века, което ги прави уникални за територията на България.
Тази година археологическите проучвания бяха отново финансирани от Община Бургас в размер на 50 хил. лв.
Откритите културни ценности с национално значение след реставрация, ще бъдат изложени в Археологическата експозиция на 18 май 2011г. – Международния ден на музеите.
н.с. Цоня Дражева
