21 Декември

Маите считат 21 декември за преломен момент. Покрай тях се заговори за края на света. Учените се надпреварват да обясняват, че това не е свършек, а ново начало. Разбира се. Ние, българите, винаги сме знаели, че всичко е един кръговрат. В нашите обреди и ритуали това схващане е основното. Даже смяната на старата година с нова е едновременно край на света и негово сътворение. Старото губи силата си,създава се хаос, който постепенно отстъпва, и вселената отново се подрежда.

В българския светоглед отсъства конкретна представа за края на света като събитие. В народните песни, в приказките това словосъчетание бележи не време, а място, далечно място. Народът вярва, че когато залязва, слънцето се прибира вкъщи при майка си. А домът му е „накрай света”. „Край-свет” се нарича и мястото, където се допират земята и небето.
Макар че фолклорният модел на света е двуполюсен (хаос-космос, живот-смърт, слънце-луна, земя-небе,черно-бяло, горe-долу, вън-вътре, ляво-дясно, женско-мъжко, горна земя – долна земя и т.н.), в него липсва опозицията начало – край на света.

Народната представа за сътворението се оформя под влияние на християнската религия. Светът е създаден от Бог, а след това светците си го поделят. Дори календарното време се подчинява на този модел – лято и зима, поделени между свети Георги и свети Димитър.
За край не се споменава... Осъзнали сме силата на кръговрата в природата и сме приели неизменната повторяемост.

За периода от Никулден до Ивановден проф.Анчо Калоянов пише, че „същинско разрушаване няма, има само заплаха, която се отстранява като се спазва унаследената и осветена традиция. В този двубой на човека с природата песните са памет за реда във Вселената, и когато той съществува, песни не се пеят, а когато е разрушен, те го заместват.”


„Замъчи се Божа майка
от Игнажден до Коледа
да си роди млада Бога...”
Това е една от песните, които пеят коледарите.

21 декември е, всъщност, вторият от „замъчените” дни. Чества се първият – 20.12. - Игнажден – началото на родилните мъки на Богородица.
В представите на народа, в народния календар Новата година започва именно на Игнажден, на 20 декември.
На този ден е важен първият гост, който ще прекрачи прага – т.нар. „полазник”. Ако той е добър и щедър, ако е късметлия, ще донесе сполука на къщата. Така новото влиза в дома. Тогава всяко действие и жест имат магическа сила, затова хората внимателно се вглеждат в знаците и търсят смисъла им.......
На Игнажден стопанката замесва новия квас – с него ще меси хляба през цялата година.
Поставя се ново начало, изгражда се нов свят. В душите си хората с трепет носят очакването на рождеството на слънцето, на Млада Бога, и този вечен кръговрат осмисля съществуването им.

Нека посрещнем Младата година здрави и спокойни, с добра надежда за честити дни!

Росица Топалова, уредник в отдел „Етнография”

Коледари от с. Гълъбец, общ. Поморие