140 години от рождението на Михаил Герджиков – организатор и ръководител на въстанието в Одринско през 1903 г.

Михаил Герджиков е роден на 26 януари 1877 г. в Пловдив. Расте в онези бурни години след Освобождението, когато се полагат основите на възобновената българска държава. Възторгът и опиянението от свободата и от извършеното през 1885 г. Съединение не са в състояние да изтрият от съзнанието на народа огорчението от несправедливите решения от Берлинския конгрес. Съдбата на останалите под робство българи вълнува всички по-събудени умове в свободна България.

През 1899 г. Герджиков става учител в Българската класическа гимназия в Битоля. Тук се включва активно в дейността на революционната организация, членува в ръководството, обикаля с агитационни задачи селата. През април 1902 г. в дома му в Пловдив се събират Гоце Делчев, Георги Кондолов, Лазар Маджаров, Тодор Шишманов, Христо Караманджуков и др. Обсъждат се въпроси, свързани с ускоряване на организирането и въоръжаването на населението в окръга, територията е разделена на две части, като за ревизор на източната част е определен самият той. Дотогава революционната подготовка там е сравнително слаба. Герджиков въвежда масово организиране на населението, като посвещава в делото всички мъже в селата в Малкотърновско, Бунархисаско и Лозенградско. През зимата на 1902 г. на Солунския конгрес е взето решение за вдигане на въстание. Михаил Герджиков е против. Той е на мнение, че предприемането на терористични акции, с които да се засегнат чуждите капитали в Турската империя и това да предизвика намеса на европейските държави, е по-успешен вариант. Но и той не сработва в полза на съзаклятниците. В края на юни 1903 г., на конгреса на Петрова нива, одринци решават да отложат обявяването на въстанието в своя край за месец август. В нощта на 5 срещу 6 август Герджиков произнася реч пред събраните на връх Китка в Странджа въстаници, в която заявява: „ Часът, който от петстотин години очаквахме..., купувахме пушки, скитахме из балканите и пълнехме занданите, най-сетне е ударил...От тая нощ ние не сме вече раи, не признаваме хукюмат, аскер и каймаками, не плащаме данъци и вергии. Хукюмат, кадии, съдии и аскер на тая земя ставаме ний...“ След това отрядът, съставен от около 80 души въстаници (четници и селяни), се отправя към Василико Царево, освобождава го и установява власт на местното население. Няколко дни турската власт из целия Странджански край е премахната. Турските постове са унищожени, цялата организационна територия е освободена. За жалост за кратко!

След въстанието Герджиков заминава за София, където продължава да се занимава с освободителното дело, с други средства. Когато започва Балканската война, през есента на 1912 г., той става командир на доброволчески отряд, определен да действа в района на Странджа. Участник е и в Първата световна война. С дейността си след това Михаил Герджиков осъществява връзката между старите и новите борби на останалите под чуждо владичество българи – участва в конференции, преговори, също и посредством работата си като журналист. Умира в София на 18 март 1947 г.

Автор: Константин Пандев – „Михаил Герджиков“. В: „Осемдесет години Илинденско – Преображенско въстание“. С. 1988 г.

Тагове: