Вградени сме в първоосновите на европейската цивилизация

Всеки ден правим куп неща, за които не се замисляме – от къде идват, резултат на чии усилия са, какво ни носят. Свикнали сме да приемаме нещата около нас за даденост – предметите, събитията, човешките достижения и най – вече хората. Чували сме, че човек е цяла вселена от емоции, разум, енергия, но не оценяхме това, забързани за никъде...
Ето и сега - колко бързо се подредиха мислите ми в тези няколко изречения – изписах поредица от букви и готово. На пръв поглед е така, но не е вярно! Не са просто поредица от букви. Това са съвършени букви, част от една съвършена азбука – българската. Пак ли за тези азбуки, ще си кажете, нали мина 24 май?! Ами да, защото размислите и оценките идват след празника...
Какво са за нас буквите? Поредното нещо, на което не обръщаме внимание. Използваме ги и толкова. А тяхната история е толкова интересна...

Тя ни пренася хилядолетия преди нашата ера, когато хората за първи път изразили необходимостта си да изпратят послание на далечно разстояние и векове напред във времето, да предадат знание, да търгуват, да общуват с други средства. Тази необходимост извикала появата на първите писмени знаци. Учените не са на едно мнение дали това се е случило 7 хил.г.пр.Хр. или 3 хил.г.пр.Хр., дали „люлката” на писмеността е Европа или Месопотамия, стигат до различни изводи и връзки. Това, което е общоприето е - че най - ранни са шумерското клинописно писмо и египетските йероглифи, които се появявали около 3400 – 3200 г. пр.Хр.

Към общоприетото обаче, трябва да се отнасяме внимателно. Защото всяка истина е относителна! Според множество изследвания най-старите знаци, които могат да бъдат определени като писмени, са познати още от IV хилядолетие пр.Хр., при това от земите на Балканите! Те са по - стари и от най-старата писменост на о. Крит. Намерените в България, плочка при с.Градешница, Врачанско и печат при с.Караново, както и на други места на нашия полуостров, съдове и глинени фигурки, илюстрират, че културата, от която те произхождат, не отстъпва на цивилизациите от Мала Азия, Близкия изток и Египет. Доказано е, че хората, населявали Балканския полуостров в 4-то-3-то хилядолетие, са познавали топенето на медта, развивали са търговия с обсидиан, използван успешно за изработване на сечива поради твърдостта си, строили са градски селища и т.н. Балканският полуостров е бил средище на една от най – високо развитите древни цивилизации... Несъмнено е, че натрупаните знания и опит на хората, обитавали нашите земи преди хилядолетия, са преминали през времето и днес са част от нашето културно наследство. В това число и писмената традиция. Съвсем не е случайно, че българите сме едни от малкото щастливци, които имаме своя азбучна система, издържала проверката на времето, ползвана и днес от милиони хора по света. В нея се изявява не просто езикът, а самобитността, достойнството, политиката, независимостта на нашия народ. Старата българска писмена традиция е била много добре позната на създателите на Глаголицата - Константин Философ и Методий. И не напразно тази азбучна система е изключително постижение на човешкия гений. Не само защото за всеки звук има знак - достойнство, което азбуките на повечето езици и до днес не притежават. Прочитайки философски глаголическите букви разкриваме едно послание, молитва за България и българския народ, както и за всеки човек на Земята. Послание за духовност, грамотност и просперитет - „аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек...“ Константин Философ и брат му Методий, двама дълбоко вярващи християни, съзнателно търсят и изграждат Глаголицата като християнска азбука, достъпна за всеки човек. Усвоените букви отключват необятни духовни, културни и политически пространства, разкриват божественото и мъдрото.

Още много може да се говори за българската писменост, за Константин Философ и Методий. За мен, те и техните „съвършени знаци“ са велико човешко достижение. От онези, които ни връщат надеждата, че човечеството си заслужава да съществува на тази земя. От достиженията, които носят полза на мнозина. В този случай с български принос - нашият княз Борис І е спасил „дъждът от букви божии” и им е дал шанс да живеят. Дал е шанс на „устроената” малко след това в България Кирилица, да служи на милиони хора по света. Защото и тя следва най-съвършения принцип на писане - на всеки звук да съответства отделна буква. Благодарение на което днес ние пишем без да се колебаем и замисляме, както други европейци, пред думите от родния си език.
Да се разрови историята си заслужава, нали!

/ Иванка Делева - гл. уредник в отдел "История" на РИМ Бургас

Тагове:писменост, кирилица, история, глаголица