Св.Йоан Кръстител - гласът на викащия в пустинята

В българския празничен календар има един необикновен празник – денят на св. Йоан Кръстител и на Еньо бильобер – 24 юни, денят на Божиите и природните тайнства. Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, неговият велик Предтеча заема изключително място. Св.Йоан притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна. Йоан Кръстител се родил в семейството на свещеника Захарий, а майка му била праведната Елисавета. Съпрузите били вече на преклонна възраст, но нямали деца.

Раждането на св. Йоан било предсказано на Захарий по време на богослужение в храма от архангел Гавриил. Той обаче се усъмнил в пророчеството и затова онемял до момента, в който новороденият младенец получил името си – Йоханан бен Закариах. (Името означава Бог е милостив, Божия благодат и е едно от най-срещаните имена в европейските държави. Това име са носели много католически папи, европейски и български монарси, както и български светци-Йоан Рилски, Йоан Златоуст, Йоан Дамаскин, Йоан Кукузел). Св.Йоан започнал да проповядва в 15-та година от управлението на император Тиберий (28-29 г.), в юдейската пустиня до река Йордан, като призовавал хората към кръщение за прощаване на греховете и очистване на съвестта за идващото Божие Царство и явяването на очаквания месия Иисус Христос. На строгото му въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

Св.Йоан до край отстоявал принципите, в които вярвал. Независимо, че знаел какво го заплашва не могъл да постъпи по друг начин в името на Онзи Бог, чийто Пророк се явявал. Думите му не се харесвали на всички, защото истината не винаги е приятна, а и трудно се променя човек. Но чувството за дълг е качество, характерно само за духовния човек, както и отговорността към нещо по-голямо и значимо от дребните човешки страсти. Човеците не са се променили от времената на Св.Йоан до сега и призивите му към по-духовен живот си остават глас на викащия в пустинята. Но според поверието - на Еньовден се сбъдват добрите пожелания. Да си пожелаем тогава- по-силен стремеж към доброто.

Тагове:йоан кръстител, Еньовден