За Константин Петканов и неговите работливи и нравствени тракийци

В навечерието на Никулден в Етнографския музей беше открита нова изложба. Посветена е на хилядите българи от Тракия, Македония и Мала Азия, прогонени от родните им места и принудени да поемат по горчивия път на мигрантството. Измерението на това явление, събрано само в едно изречение, стана лайтмотив на изложбата: „Бурята дойде със страшна сила, изкорени вековния български род в Тракия и го разпръсна из свободната майчица България.“ Тези въздействащи думи са на писателя Константин Петканов (12.12), роден на днешния ден, на когото искаме да отдадем заслужена почит.

Както на повечето българи от пантеона на значимите за родината ни личности и неговата биография е впечатляваща. Роден в с. Каваклия, Лозенградско на 12 декември 1891 г. Семейството му участва в църковната борба и в Илинденско–Преображенското въстание от 1903 г. Преселва се в България през Балканската война от 1912–1913 г. Завършва българската гимназия “Петър Берон” в Одрин, а после следва славянска филология в Софийския университет. През 1913 г. е доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Участва в Първата световна война. През 1910–1912 г. учителства в Малко Търново, Индже, Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия и Созопол. От 1921 г. живее в Бургас. Председател е на музикалното дружество и библиотекар в Общинската библиотека. От 1930 г. се премества в София. Работи като библиотекар на Българо–югославското дружество, директор на културата в Министерството на информацията, редактира списанията “Тракия” и “Балкански преглед”. Става един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет. Академик от 1945 г. Умира в София на 12 февруари 1952г.

Константин Петканов е сред най-продуктивните български писатели – шест страници изпълват само заглавията на книгите му, а пръснатите в различни вестници и списания есета, разкази, статии и интервюта са неизброими. Много от фамилните имена на неговите герои и днес се срещат в Бургас и околностите му: Ихчиеви, Касидови, Кадинови, Карабахчиеви, Емперови и т.н. Те са потомци на ония, разпилени от стихията на насилията и войната тракийски българи, които, изгубили всичко в ужасната касапница, започват живота си отначало. В произведенията си Петканов представя галерия от образи и картини на живота в тила, на село, където няма мъже „в младост и сила“, защото са на фронта. За него войната е всепроникващо зло, на бойната линия тя коси цветущата младост, а в тила отприщва развалата, убива радостта, руши морала и разкъсва връзки, осветени от вековни обичаи и традиции.

Завиден познавач на българите от Одринска Тракия писателят ни е оставил интересни описания на типичните черти на тракийци. Едно от тях е силната им привързаност към родния край, който те възприемат като част от България, а себе си – като нещо неделимо от българската народност. Убеждаваме се, че тракийци са едни от най-ревностните носители на националната идея за обединение на земите, населени с българи и успяват да я предават на хората, с които имат съприкосновение. Отличават се с изключителна устойчивост, упорство и воля, която им помага да се изправят след поредния погром, да възстановят къщите и имуществото си, да гледат отново ниви и добитък и да създадат достойно поколение. Може би това е една от най-ярките прояви на прословутото умение на българина да оцелява, да надмогва и най-трудните обстоятелства и да продължава напред.

Тагове:бежанци