Почина един голям човек и учен, отдал живота си за древната история на Бургас

На 30. 01. 2018 г., след дълго боледуване, този свят напусна проф. дин. Иван Карайотов. Загубата за бургаската общественост, за националната и световната археологическа наука е наистина голяма. Проф. Карайотов отдаде целия си съзнателен живот за една кауза – древната история на Бургас и Бургаския край. С неговото име свързваме редица археологически разкопки на тракийски могили, крепости, селища и светилища. Голяма част от находките, открити при тези проучвания, днес са неизменна част от експозицията на Археологическия музей в Бургас-китайски копринени тъкани и дървен саркофаг от тракийско погребение, изящни римски бронзови съдове от Брястовец, каменна и керамична пластика.

Голям бе интересът на Иван Карайотов към античните монети. Той е човекът, благодарение на който Бургаския музей притежава една от най-богатите нумизматични колекции в страната. А неговите проучвания върху бронзовото и сребърното монетосечене на Месамбрия са го превърнали отдавна в учен от световна величина.
Другата голяма страст на Иван Карайотов бяха подводните проучвания. Той е един от първите български подводни археолози. Неговите проучвания край о-в Св. Анастасия, Ропотамо, Маслен нос и мн. др. бяха безукорни във всяко отношение. Благодарение на неговото старание и усърдие, днес Бургаския музей притежава една прекрасна колекция от древни котви и щокове, които биха били чест за всеки един световен музей.
Не бихме могли да говорим за проф. Иван Карайотов без да кажем и за неговото книжовно наследство. Той е автор на десетки монографии и стотици научни статии и съобщения. Във вестници, списания, научни сборници в страната и чужбина – той неизменно присъстваше като автор на научни и научно-популярни работи. Негова емблема си остават две основополагащи негови монографии – „Бургас-вечното пристанище“ и „Остров св. Анастасия“. До ден днешен те си остават „учебници“ за всеки, който иска да научи нещо за древната история на града Бургас.
Но – най важното беше, че Иван Карайотов беше една голяма, светла личност, голям човек. Той винаги беше усмихнат, винаги готов да помогне – със съвет, с книга или разпечатка от статия. Никога не е отказвал да помогне при нужда. Много пъти в музея той беше викан за справки, за преводи от старогръцки, латински, френски или немски език - и той винаги беше насреща. Не допусна да се възгордее и да се мисли за повече от другите само защото е професор – той уважаваше и влизаше в положението на всички. И затова и всички го обичахме.

Учителю и приятелю, на добър път в неземния свят! Благодарим ти за всеотдайността и добротата!

Тагове:проф. Иван Карайотов