За да я има свободата! 138 години от Априлското въстание 1876 г.

Въпреки че в Бургас и региона, в навечерието на Априлското въстание от 1876 г., няма значителни прояви на националноосвободително движение, българите тук също са живеели в революционна атмосфера. Населението на Бургаския край успешно налага желанието си да придаде български характер на църквите и училищата си.

Макар да съжителстват с многобройно население гърци, турци, арменци и др. българите не остават настрана от революционна подготовка за освобождение. Няма и как-през българските черноморски пристанища преминават каналите за тайна кореспонденция и нелегални дейци от Одеса, от Средна Европа и от Цариград за Лозенградско, Одринско, Сливен, Ямбол, Стара и Нова Загора. През 1868-72 г. последователи на Левски създават революционни комитети в Карнобат, Айтос, Пирне, Горица, Козичино. Най-активни разпространители на идеите на Левски за подготовка на всенародно въстание в България, тук на местно ниво, са свещениците поп Георги в Бургас и поп Димитър в Карнобат и трима учители: Сава Катрафилов, Стоян Шивачев и Пенчо Черковски. Те са подпомагани от родолюбивите българи: Койчо Кехая, Яни и Ясен Русалиеви и др. Обсъждат се идеи за въоръжаване на чети, идващи от Русия и такива, подготвени у нас, за струпване на оръжие и боеприпаси в малките пристанища, идеи, които държат в напрежение турските власти и предизвикват множество арести и жестокости над българското население.

[shrink]
Паметта за Априлското въстание, Бургас свързва още със светлата личност на Райна Попгеоргиева, Райна княгиня! Родена на 6 януари 1856 г. в Панагюрище, през 1871 г. учи в Старозагорското училище при Анастасия Тошева. За четири години Райна завършва пълния курс на училището с отличен успех. От есента на 1875г. е отново в родния си град, като главна учителка в девическото училище. Когато идва ред да бъде направен избор кой да ушие знамето на въстаниците, войводата Бенковски не се колебае. Отговорът на младата учителка е изключително смел: "Щом всеки трябва да се принесе за свободата на родината и aз съм длъжна да помогна на своя народ. Готова съм".

По време на шествието при обявяване на въстанието Райна Попгеоргиева носи знамето на кон, въоръжена със сабя и револвер. До падането на града то се вее на къщата, където заседава привременното правителство в Средна гора. В деня на падането на Панагюрище баща й-поп Георги Футеков е убит от турците, а на 5 май е заловена и знаменоската. От смърт я спасява застъпничеството на руския консул и някои влиятелни лица. Със стипендия за Русия чрез посолството в Цариград и паспорт на чуждо име се отправя за Москва. След Освобождението се завръща в Родината и става пръв директор на Девическото училище в Търново. Умира през 1917 г.в София. Нишките на съдбата обаче неподозирано се сплитат и привързват Райна княгиня с Бургас. Това става чрез нейния втори син, от брака й с Васил Дипчев, Георги. Роден на 10 януари 1887 г. в гр. Панагюрище, Георги Дипчев оставя забележителни следи в живота на морския ни град. Завършил пети клас на Първа софийска гимназия, по-късно и Военноморското училище в гр. Варна, по време на Балканската война е машинист на торпедоносеца „Дръзки” и взема участие в атаката срещу турския крайцер „Хамидие”. След войната Георги Дипчев се заселва в Бургас и става преподавател по дисциплините „Парни котли” и „Шлосерство”. През 1920 г. той получава назначение-инспектор по парните котли в Бургаски, Ямболски и Сливенски окръг. Под негово ръководство и пряко участие през 1923 г. в Бургас са организирани първите курсове за обучение на огняри и локомотивни машинисти. Георги Дипчев става директор на откритото по негова инициатива Държавно практическо механотехническо училище, където преподава до пенсионирането си. В последните години от живота си Дипчев работи в тютюневия склад на фабрика "Картел", а след това в ДМЗ "Спартак". Умира през 1950г.

Снимка: Портрет на сем.Дипчеви,Фонд на РИМ-Бургас

Във фонда на РИМ – Бургас се съхраняват снимки от чествания на 50 години от Априлското въстание в Бургас. Видно е колко много хора се включват в шествието, което е знак, че този самобитен порив за освобождение през далечната 1876 г. е значим в народната памет и се съхранява, макар и толкова години след събитието. Означава също и, че никое стремление към свобода не е незначително и не е за подценяване и ничий отнет живот не е без значение, за да я има свободата!

Иванка Делева, уредник отдел „История”
[widget="photo" name="a158" params="albid=158&rows=1"]

Тагове: