[img right]http://www.burgasmuseums.bg/uploads/old/images/misc/sofronii.jpg[/img]Поп Стойко Владиславов е роден през 1739 г. в Котел, в семейството на търговец на добитък, както сам посочва в автобиографичната си повест - "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана през 1861 във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски. Учи в килийно училище в родния си град по славянски и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания. През 1762 г. е ръкоположен за духовник, изявява се също като учител и книжовник. Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарский, който през 1765 г. идва в Котел. Атонският монах му показва "История славяноболгарская", на която поп Стойко прави първия препис, известен като Софрониев препис. През 1792 г. напуска родния си град и отива да служи в енорията в Карнобат, където престоява около 2 години. През 1794 г. е в манастир в с. Арбанаси, а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Умира в Букурещ през 1813 г. Канонизиран е на 31 декември 1964 г. от Българската православна църква.
Софроний съставя т.нар. Видински сборници (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание, но най-популярен и с най-голямо значение е неговият "Кириакодромион, сиреч неделник", издаден през 1806 г. Това е сборник от поучения и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на славянски и гръцки източници - единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Сборникът има историческо значение - поставя началото на новобългарската печатна книга и налага говоримата реч като език на книжнината.
По своето съдържание „Неделникът” на Св. Софроний е богослужебна книга, която обаче може да служи и като домашно четиво, както и става. Когато излиза на бял свят, книгата е посрещната с ентусиазъм от просветените българи. Отношението към нея личи от старателно подвързаните с кожа или плат екземпляри, открити на различни места. Показателно е и това, че сред народа трудът започва да се нарича „Софронието” по името на Врачанския епископ.
От книгата са оцелели няколко ръкописни преписа и множество издания, появили се след смъртта на автора. Един от тях се съхранява в Музея на образованието в Габрово. Освен него, запазено издание на „Неделника” се съхранява и в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий" в София.
Иванка Делева-уредник, раздел „Възраждане”
Comments
comments powered by Disqus