„Накитът като социален знак и украса“ е заглавието на лекцията, която на 8 септември от 18 часа в зала „Георги Баев“ на КЦ „Морско казино“ ще поднесе Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей – Пловдив, която е съпътстващо събитие на изложбата „Съкровища от старите ракли“ експонирана в зала „Ал. Г. Коджакафалията“ на Културния център.[shrink]
Още от древните общества, накитът е ценен от мъже и жени. И едните, и другите носят накити за глава, гърди и шия. Украсяват поясната област и ръцете си. Нагръдник, торква, гривни за горната част на ръцете, пръстени са накити, с които се легитимират владетелите и приближените им. Наличието им в богатите погребения от древността не е полово определящ белег, а показва статуса на погребания.
През епохата на Възраждането настъпва обрат. Накитите показват материалното благосъстояние на носителите си и са строго диференцирани за мъже и жени. Те са допълнение към традиционния костюм, но и самостоятелно съществуващи извън него. Бележат социалната промяна при мъжа и жената.
Женският накит става основен обект на магичната обредност, защото той има чудодейна сила да пази притежателката си от лош поглед, да отклонява злите сили и да ù гарантира здраве и благополучие. Но освен като предпазен или продуциращ елемент, той има и естетическа функция – да краси жената и да подчертава нейното традиционно или модерно облекло.
Накитът има неизменно присъствие в най-важните етапи от човешкия живот: едни са даровете при раждане, други при годеж и сватба, една е жената в делник и съвсем друга на празник. Накит се подарява на избраната невеста, той е социалния показател от какво семейство идва и в какво отива. Богатата украса с накити на сватбата и правото да ги носят след това бележи края на моминството и ергенството и новия статус, който придобиват младите след женитбата.
Comments
comments powered by Disqus