Забравеното старо – Петльовден 20.01./02.02.

В стремежа си да заприличаме на другите, забравяме собственото си АЗ, собствените си празници. Напоследък се наблюдава тенденция да се преосмислят празниците и да се подменят. От години на датата 02 февруари и празника Петльовден е поставен един друг етикет и смисъл. И както винаги се оказва, истината е някъде по средата.

В българската традиция Петльовден или както народът нарича още този празник Ихтим, Петларовден, се осмисля като обичай и празник за плодовитост и здраве на момчетата. Основното обредно действие е коленето на петел във всяка къща, в която има мъжка челяд. Целта е да растат здрави момченца, да се развиват като истински юначни мъже. Обредната жертва се коли на прага на дома. С кръвта на заклания петел се прави кръст по челата на всички момчета в къщата, за да са здрави през годината. Кръст се рисува и по външните врати и порти. Месят се обредни питки, кравайчета, приготвя се баница, зелник и др. Закланият петел се сварява цял. Част от храната се раздава на роднини и съседи за здраве. Майките на малки момченца ходят при бабата-акушерка на гости, даряват я с къдели вълна, наниз люти чушки. Вълната е символ на женското начало, а лютите чушки на мъжкото. Чрез образа на петела човекът завладява, очовечава определена територия, като я припознава за свой дом. Къща без петел се вярвало, че ще запустее, ще бъде нападната от лоши духове. Петелът е недосегаем за демоните. Събуждането му рано сутрин е знак за злите духове да бягат. След първи петли е безопасно навънка. От друга страна петелът е символ на слънцето. Той възвестява новия ден, има способността да предсказва какъв ще бъде този ден. Петльовите пера служат за украшения, пазят от уроки, лоши срещи, магии и зли духове.
Петелът се препокрива с понятието „стопанин”. В образа на петела е скрит умният стопанин, който знае какво да прави с къщата си и нейните обитатели. Което иде да покаже, че Петльовден е мъжки празник. И нека преди да залепим етикет на даден празник, да се опитаме да го разберем и разгадаем. Честит празник!

Пламена Кирова – отдел „Етнография”

Тагове: