Според българската традиция на 14 февруари (по стар стил) е Трифон Зарезан. Днес на този ден хората се вълнуват и от свети Валентин. Не противопоставям двата празника, макар, че принципно е налице опозицията наше – чуждо. По повод деня на влюбените потърсих как българските моми и момци в старо време възприемали любовта и любовните отношения.
В книга от 1891г. – „Жива старина” – „Етнографическо (фолклорно) изучвание...” от Димитър Маринов, откриваме своеобразни
предписания-правила за етика във флирта. Отпреди 130 години.
Разделът „Либенье” започва с многозначително мото – „Моминство – везирство, ергенлък – пашалък” и твърдението „Либеньето е съществена част на туй златно и щастливо време на селския живот, което се казва младост...”
Момата никога и по никакъв начин не смеела да оскърби когото и да било момък, защото той имал право да й напакости. За оскърбителни се приемали следните деяния:
1. Ако му мине път – когато той върви по пътя и тя го вижда, но не се връща.
2. Ако не му даде да пие вода от стомната й , когато той поиска.
3. Ако се пусне от хорото затова, че той се е хванал да играе до нея.
4. Ако момата се осмели да му се присмее за каквото и да било.
Други по-невинни, но все пак оскърбления били:
5. Ако момата не даде от главата си цвете на момъка; не му даде пешкира си или нещо друго.
6. Ако на седянка или на друго място, когато момъкът дойде и другите моми станат на крака, с което показват уважение към това, че е мъж, а тая мома седи и не се мърда.
7. Ако момата срещне или стигне, или мине край момъка, когато той работи и не го поздрави с „Добра среща!”, „Добра стига!” или „Помага Бог!”.
За тези и други оскърбления момъкът си отмъщавал по различни начини – да намаже с катран вратата на къщата й, да отскубе босилека и другите цветя в градинката й, пролетно време да отиде на лозето и да обрули с трън или с някакъв прът всичкия ластар, докато е млад и крехък и така да направи лозето безплодно през тази година, да запали сеното или сламата на баща й, да й отреже косата.
Но преди това авторът уточнява : „Залибванието става по един съвършено свободен начин и то само по волята на момата...”
Росица Топалова
Уредник в отдел „Етнография”
Comments
comments powered by Disqus