На 19 февруари почитаме саможертвата на Апостола за свободата на България

На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда на българския Апостол на свободата. Днес на мястото на обесването на Васил Левски в центъра на София е издигнат мемориален паметник, който поддържа жив спомена в младите поколения за славното освободително дело.

Един бурен живот в отрязъка на само 36 години изведе Левски на първо място в пантеона на безсмъртието. Времето го беше извикало на историческата сцена и го превърна в професионален революционер, гениален в прозрението си за бъдещето на поробена България, с крачки напред изпреварил съвременниците си. Създаването на Вътрешната Революционна Организация, подготовката на народа за самостоятелно извоюване на свободата без чужда намеса и правилната оценка на обстановката на Балканите, всичко това беше в резултат на осмисления революционен опит още от годините на българските легии в Белград, както и от участието му в четата на Панайот Хитов.

С гордост можем да кажем, че и Бургаският край не останал безучастен в святото дело за Освобождението на България. В спомени достигнали до нас Михаил Греков, Стефан Каракостов и Христо Стамболски разказват за преминаването му през Бургас, Източното старопланиние, отправянето му за Сливен или през селата на Странджа за Цариград. И по нашия край Левски срещнал множество предани съратници и сподвижници.

Съществуват много изследвания за залавянето на Васил Левски, но нито едно не се основава на запазени документи или потвърдени факти. Версията за предателството на поп Кръстю в последните 15 години вече не се приема за вярна. Според повечето съвременни български историци, залавянето на Левски е станало по-скоро случайно и само нелепото стечение на обстоятелствата е довело до гибелта на Апостола.

Тагове:Цариград, Странджа, Стефан Каракостов и Христо Стамболски, Михаил Греков, Левски, Бургаският край, Апостол