Някъде в раклата на баба или скътани под сайванта в дядовата къща стоят носии, накити, ръчно изработени вещи, снимки, песни. Те пазят спомена и топлината от важни събития от миналото и чакат да бъдат изтупани от праха за нов живот.
Това е и идеята на организаторите на предстоящата етнографска сбирка „Сватбен странджански ритуал“, която ще бъде поместена в обновена и ремонтирана зала в НЧ „Отец Паисий“ в Созопол.
Те очакват дарения на вещи, дрехи или други характерни за традиционния сватбен ритуал предмети, за да попълнят единствената по рода си сбирка, която поставя сватбата на централно място. Жителите на населените места в община Созопол са трайно свързани със странджанските традиции и на много места те се пазят и са част и от съвременното ежедневие. Богатството им, тяхното разнообразие и красота са част от мъдростта и българското самочувствие, което са ни завещали нашите деди.
Ако някои от експонатите, които искате да дарите не са в добър вид, но са ценни за бъдещата експозиция, те могат да бъдат реставрирани. Затова ще се погрижат специалисти от Регионалния исторически музей в Бургас и ще им върнат първоначалния блясък. Всеки дарител ще получи сертификат за дарение и удовлетворението, че е споделил с бъдещите посетители на експозицията частица от миналото на своето семейство и своя род.
[shrink]
За повече информация или ако искате да направите дарение - елате на място или се обадете в:
Община Созопол - за Анастасия Колева
Районните кметства по населените места на Община Созопол
Етнографски музей към РИМ Бургас - Бургас, ул.Славянска 69, тел.056 84 25 87
Традиционната българска сватба е една съвкупност от ритуали, които народът ни е съхранил през вековете. Няма българин, който да не почувства тъгата в популярната песен:
Ела се вие - превива, мома се с рода прощава:
- Прощавай, мила майчице, и ти, рождени бащице. Прощавай, брате, сестрице...
Символната обредност започва със сватовничеството, годеж, подготовка на сватбения ритуал. Основни символи на ритуала са сватбените краваи, знаме и кумово дръвче.
Обличането и забулването на младоженката е най-важният момент преди началото на сватбата. Сватбената премяна на булката се отличава с общоустановени обредни атрибути. Такива са червеното було, булчинският венец, специалната венчална връхна дреха, металните накити. Широко разпространена е практиката булката да облича за венчаването една над друга две ризи - долната чисто бяла, а горната богато извезана. В повечето райони над ризата се облича специално шита за целта венчална дреха. На кръста се поставя кован или тъкан колан. Булката облича за първи път на венчалния обред споменатата женска дреха, която от сватбата нататък става белег за нейното положение на омъжена жена. Тази дреха, както и обувките, са задължителен елемент на венчалното облекло и се подаряват на булката от родителите на младоженеца. Накрая лицето на младоженката се закрива с плътен червен плат – було. И при младоженеца обредният смисъл на облеклото се изразява с китки и венци, жълтици, нанизани на червен конец или мартеница, пъстри обредни пешкири и др. Венчаването на младоженеца също не може да се извърши без връхна дреха, която както и при жените се свързва с неговото преминаване в групата на оженените.
Проектът на община Созопол, по който се осъществява тази дейност за набиране на предмети, спомени и сватбени атрибути се нарича „Опазване на културно-сторическото наследство - обща Европейска цел“ в партньорство с Регионалния музей в Одрин.
[url=http://www.burgasmuseums.bg/uploads/old/pdfs/listovka-etnografska-ekspozitsia-sozopol.pdf]Подробна информация за дарителската акция >>[/url]
Comments
comments powered by Disqus