Помогнете на учените да разберат къде пътешестват гларусите

В България се срещат над 10 вида чайки. От тях средиземноморската жълтокрака чайка или гларусът, както е популярното и название, е най-широко разпространена. Както всички видове чайки и тя е с много интересна биология и поведение, както и с доста сложна таксономия. Вече няколко пъти учените променят видовото име или статуса и. Екипът на отдел „Природа” към Регионалния исторически музей в Бургас, си е поставил за задача да разбули сложната картина на нейната миграция. Свикнали сме да виждаме гларуси навсякъде около нас, приемаме ги за даденост, а в същност знаем толкова малко за него.

Като типичен морски вид, гларусът е гнездил по скалните морски брегове, по езерата и островите на Черноморското крайбрежие. През миналия век обаче, птиците откриват, че градовете предлагат много удобни места за размножаване, храната е в изобилие през цялата година и в градовете не се срещат естествените им врагове. Затова една част започнали да гнездят по покривите на къщите и популацията на вида се разделила. Днес много повече птици се заселват в черноморските градове и само на отделни, труднодостъпни, скалисти места остават да се размножават отделни двойки.

Островите Свети Иван и Свети Петър приютяват най-голямата колония на средиземноморски жълтокраки чайки в България, разположена на старите им, естествени места за гнездене. Всяка година между 500-700 двойки свиват гнезда там. През юли и август вече порасналите малки напускат островите и се впускат в своя първи полет. Първоначално те скитат само между местата, където се хранят и където почиват.

Младите чайки достигат полова зрелост едва на третата или четвъртата си година. Дотогава те скитат на далечни разстояния. Увлечени от ятата на другите видове чайки, те напускат пределите на България и обикалят околните държави. След 2-3 години се завръщат по местата, където са се излюпили, за да си намерят партньор и самите те да отгледат поколение.

Но къде скитат през тези години, кои места посещават, колко от младите птици успяват да се завърнат по родните места? Всички тези въпроси отдават дразнят любопитството на учените. Универсалният метод за изучаване миграцията на птиците е опръстеняването с метални пръстени, които имат код, уникален за всяка птица. Така при повторното улавяне или намиране на маркираната птица, сее получава информация за нейното движение и продължителност на живот. Затова и маркирането на младите гларуси на о-в Свети Иван е започнало още преди 10 години. За съжаление повторните сведения са малко.

От 2012г. обаче, Регионалният исторически музей Бургас изпълнява проект за маркирането на гларусите от острова с пластмасови, цветни пръстени. Кодът върху тези пръстени може лесно да се разчете с бинокъл или ако птицата се снима с фотоапарат, без да е необходимо да се улавя повторно. Макар, че през първата година на проекта, опръстенените птици бяха около 400, сведенията, които учените събраха само за една година, са повече отколкото за всички предишни години. Наши птици бяха засечени неколкократно в Украйна, Турция и по различни места на българското крайбрежие.

През юни месец 2013г. към екипа на музея се присъединиха доброволци от археологично и природозащитно дружество Тера, ФПС „Зелени Балкани” и Българската орнитологическа централа. 485 малки гларусчета бяха маркирани със сини пръстени с бял код, състоящ се от различни комбинации на букви и цифри. Скоро птиците ще напуснат острова и ще поемат по своя път. Всяко наблюдение на птица с пръстен е изключително важно, за да разбулим тайната на техните митарства. Най-вероятно първите хора, които ще видят опръстенените птици, ще са жителите и гостите на град Созопол.

Ако видите такава птица, опитайте се да разчетете кода върху пръстена. На телефона на Регионалния исторически музей Бургас (056/ 84 32 39) очакват всякаква информация, която може да им съобщите.

За контакти:
Д-р Светла Далакчиева, Регионален исторически музей Бургас
priroda@burgasmuseums.bg
[widget="photo" name="a89" params="albid=89&rows=1"]

Тагове: