Бургас в съдбата на двама жеравненци - 145 години от рождението на Димитър Велчев

В края на XIX и началото на XX в. Бургас расте по-бързо от американските градове. Един съвременник е впечатлен, че „Бургас е градът спечелил сърцето на презморския търговец“. Градчето привлича хора отвсякъде, авантюристи и почтени амбициозни хора, различни по нрави и убеждения, но обединени от желанието за печалба. Фокусирайки се, обаче, върху прагматиката, българите, жители на Бургас изостават от един много важен процес. Във време, когато по всички села и градове, в които живеят българи, борбата за църковна свобода е в разгара си, тук нещата стоят по друг начин. В града до 1867 г. няма официално конституирана българска община, та „малкото преселници от Хасекията асимилирани чрез женитби не са имали национално разбиране, традиции, нито идея народностна та да има борба за национално пробуждане в този елински център. В това невежествено тъмно време дошли тук нови пришелци от Цариград или родом от чистите в етнографическо отношение балкански градове: Калофер, Стара Загора, Котел, Сливен не да будят заспалите народни чувства и дух, но да създадат българщината.“ Тези интелигентни български младежи с възвишен български дух, добили образование в средните и висши гръцки учебни заведения, владеещи по няколко чуждестранни езици, станали граждани на Бургас. Но не само. Повечето от тях, реализирайки амбицията си тук, стават основен двигател на новата история на пристанищния град.

Мамещата сила на новото и непознатото притегля в Бургас двама жеравненци - братя Велчеви. Димитър Велчев е роден през 1872 г. завършва гимназия във Варна, получава диплом за учител, усвоява гръцки, турски и руски и в самия край на века, през 1890 г. се преселва в Бургас. В началото усвоява печатарското изкуство, през 1897 г. става редактор на в.“Бургаски куриер“, а през 1899 г. главен редактор на в.“Бургаска поща“. Избран е за член на съюза на журналистите. През 1900 г. открива на главната улица „Александровска“ първата книжарница в Бургас и с това слага начало на поредица културни събития в малкия град. Инициира създаване на просветно дружество „Деятелност“, както и на Търговската гимназия, междувременно взема участие в Балканската и Първа световна война. През 1924 г. създава събирателно дружество Димитър Велчев и сие, с цел основаване на фабрика за моливи, с ясното съзнание, че трябва да устои на конкуренцията на чешките и германски производители. Това е първата моливна фабрика не само в България, но и на Балканския п-ов. През 1931 г. фабриката произвежда всички видове моливи, а ученическите цветни пастели вземат първенството на българският пазар. Продукцията на бургаската моливна фабрика се налага успешно и на международния пазар, имайки подкрепата на правителството, което през 1936 г. въвежда по-високи мита на внасяните моливи. Предприятието става придворен доставчик и получава специална грамота от царя, както и от първото мострено изложение в Пловдив. Димитър Велчев оставя ръкопис, включващ ценно описание на града на границата между двата века.


Снимка: Фабрика за моливи Девеко

Макар че в началото на 20 век Бургас е „малък град с маларичен въздух и негодна за пиене вода“, съдбата му е отредила „блестително бъдеще“. Може би морето, което никога не може да бъде провинция, а може би хората са направили от незначителното селище най-привлекателния град, „българската Марсилия“, по думите на един съвременник. Тези силни и борбени хора, с цялата наследена от предците градивност, вграждайки сянката си създават нещо, което наистина си струва - неповторимият Бургас.

/ Иванка Делева – отдел „История

Тагове: