Храмът на Бургас

Денят е делничен. Влизам в прохладния сумрак на храма и градският шум се стопява зад каменните стени. Слънчевата светлина пробива цветните стъклописи на прозорците и сноп лъчи осветяват като с театрален прожектор пространството под купола. Гледката е почти магическа. Стъпвам на пръсти, за да не смутя младият мъж, който се моли пред една от иконите. Възрастна жена преминава като сянка пред олтара, за да угаси проблясващите пламъчета на недогорелия восък върху един от свещниците.

Намирам се в църквата "Св. св. Кирил и Методий" - най-голямата в Бургас. През тази година ще се навършат сто и тринадесет години от деня на първата служба тук. За да отвори обаче храмът врати, трябвало да бъдат преодолени множество изпитания и трудности.
През далечната 1874 година на площада тогава имало малка дървена църквичка - пристройка към дома на свещеника поп Георги Стоянов. Той бил един от първите, които се опитали да отхвърлят гръцкото влияние в региона. Започнал да води църковни служби в собствената си къща, която пригодил за храм. Бургас тогава бил елинизиран град. Властите счели дейността на поп Георги за опасна и го интегрирали в Айтос. Многократно викан на разпити относно революционните си идеи, при едно от пътуванията за Бургас, свещеникът починал. Бургазлии му отдали почит, наричайки улица с неговото име.

След Освобождението, на общоградско събрание през 1894 година, се обсъждала възможността, на мястото на малката църква да се построи нов голям храм. С протокол № 21 от 23 юли 1895 година, създаденото църковно настоятелство взело окончателно решение за строежа. Богослужебните предмети били пренесени в сградата на близкото училище "Княгиня Клементина" /днешното СОУ "Св. св. Кирил и Методий"/ , стаи от което временно щели да служат за молитвен дом.

Автори на проекта са италианският архитект Рикардо Тоскани, тогавашният окръжен архитект А. Карамалаков, арх. Г. Козаров, арх. Д. Майсторов, арх. Св. Славов, инж. арх. Хр. Станишев и др.
Започнало събирането на средства за градежа. Първите дарители, които се отзовали на инициативата, били богатото семейство Хаджипетрови. Последвали ги и други видни граждани: Йови Воденичаров, д-р Цони Тонев, д-р Ношков, сливенският митрополит Гервасий, Кирил Берлинов и много други. Парите, събирани от дарителите, били в златни турски лири. Строежът започнал през 1896 година и в него взели участие най - добрите местни и външни майстори - строители, дърворезбари, иконописци. За изработката на колоните и украсата от камък в града специално били поканени италиански каменоделци.

Някои от събраните дарения били предметни: сребърни чаши, свещници, кандилници, копринени и сърмени свещенически одежди, икони. Имало дарители, които изявявали желание да покрият разходите за изработка на определени части от църквата - южната и северната врата, олтара, иконостаса, изографисването на стените. Средства дошли и от Окръжната постоянна комисия, църковни приходи и държавен кредит.

Издигането на църквата станало с голямата помощ, оказана от тогавашния кмет Димитър Бракалов.
Храмът е строен като катедрална църква - трикорабна с централна аспида. Куполът лежи върху висок, дванадесетостенен барабан с прозорци. В западната част на храма има две камбанарии, които са достъпни чрез вити стълби. Стените са иззидани от красивия сиво - зелен камък айтоски андезит. Три великолепни корниза обримчват сградата отвън.
Иконостасът се състои от фриз от малки /апостолски/ икони с резбовани рамки, царски ред икони, дърворезбена лозница и венец с разпятие. С дантела от дърво е покрит и архиерейският трон. Дърворезбите са правени през 1947 година и са дело на майсторите Атанас Кавръков от Сливен и Крум Кошаревски от София.

Сред множеството икони тук има две, считани за чудодейни. Едната, винаги отрупана с цветя, е патронната икона - на Св. Св. Кирил и Методий. Според историята на храма, тя оцеляла по чудо, след като дървената колона, на която била поставена, горяла цяла нощ. Другата икона, пред която може би са изречени най - много съкровени желания и молби, е тази на Света Богородица. Вярващи твърдят, че тя е излекувала много хора.

В празничен ден храмът е много различен - още по - внушителен и впечатляващ, отколкото когато е притихнал. Навръх големите християнски празници, тук винаги е пълно с хора, дошли за да запалят свещ и да се помолят. Широкият площад пред църквата събира жителите на града и за техните лични празници. Тук през времето са се венчали много видни българи.


По-емоционалният наблюдател би признал, че катедралният храм като че ли има своя собствена душа. Въздействието му, дори и от разстояние, е осезателно. Очертанията на неговия силует го правят величествен и строг, ако го погледнеш фронтално отпред. Ако го заобиколиш отдясно, пресечеш улицата и го видиш косо, той ти се струва някак с по - меки форми. Доближиш ли се отново до него, откъм задния вход и отправиш ли поглед нагоре, стените му може би ще ти навеят тъга. Тази изява на "характер", заложена от архитектите, може би е една от причините, това да е любимата на бургазлии църква в града.

<i>Автор: Татяна Байкушева

Тагове:църква